Доц. д-р Марин Георгиев е началник направление Еднодневна урология, лазер терапия и екстракорпоралната литотрипсия на пикочните камъни (ЕЛПК) в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“. Той е доцент в Катедрата по урология на МУ-София и председател на Българската асоциация по минимално-инвазивна урология. Доц. Георгиев е специализирал в катедрите по урология на университета Кеймбридж, както и в Корнел, Ню Йорк и и Залцбург, Австрия. Преминал е обучения по лапароскопска урология в Германия и във Франция, както и курс по робот асистирана урология в Страсбург.

 

- Доц. Георгиев, коварна ли е бъбречно-каменната болест?

- Бъбречно-каменната болест вече се нарича уролитиаза. Защото понятието „бъбречно-каменна“ навява мисли, че става дума само за камъни в бъбрека. Докато „уролитиаза“ е по-общото понятие, което обхваща камъни в бъбрек, уретер и пикочен мехур. Това е коварно заболяване, защото може да протече абсолютно безсимптомно и да се окаже в даден момент, че бъбрекът е унищожен до положение, в което не може да работи. Понякога при разговор пациентът се сеща, че някога е имал някаква криза, след която е нямало болки и е един момент установяваме, че бъбрекът му е загубен. Под „загубен“ имам предвид, че дори да премахнем камъка, функцията на бъбрека е базвъзвратно унищожена.

- Каква е честотата на заболеваемостта у нас?

- Уролитиазата е изключително често срещано заболяване. Ние сме в т.нар. ендемичен район, включващ Балканите и Турция. У нас заболяването се среща по-често, отколкото в Западна Европа и Северна Америка. Няма точни данни за България, но тези за САЩ важат в пълна степен и за нас. Дори като ендемичен район у нас уролитиазата има още по-висока честота. В САЩ около 10 на сто от американците страдат от нея, като тенденцията е към нарастваща честота на болестта. Там се дават 11 млрд. долара за диагностика и лечение. Оказва се, че тези средства са повече спрямо парите, които отделят за всички останали заболявания. Това показва, че уролитиазата е социално-значимо заболяване.

- Кои са рисковите фактори за образуването на камъни в бъбреците, уретера и пикочния мехур?

- Много са: приемът на богата на белтъчини и на мазнини храна прехранването, заседналият начин на живот, топлият сух климат генетични фактори. Рискът е мултифакторен. Интересно е, че от аутопсиите по време на световните войни се установява, че много по-малко хора са били с камъни. По време на война хората са приемали много по-малко храна, бедна на мазнини и въглехидрати, което косвено доказва, че храненето има голямо значение. Един от основните рискови фактори е приемът на течности.

- Какъв трябва да е дневният ни прием на течности?

- Отговорът е различен за всеки човек. Количеството зависи от теглото. Обикновено трябва да се приемат течности в количество равно на килограмите ни, умножени по 3-4 пъти. Ако човекът тежи 80 кг, трябва да изпива по 2,4 л течности.

- Но без бира, нали?

- Тя е от белтъчини, а те може да са рисков фактор. Най-добрият вариант е да си набавяме нужното количество течности от водата. Тя трябва да е нискоминерализирана

Грешно е да се пие само минерална вода особено с висок минерален състав. Трябва да разнообразяваме с изворни води и дори чешмяна. Трябва да осигурим адекватна диуреза (отделената урина за 24 ч). Идеалният вариант е за денонощие да отделяме около 2 л урина. Доказано е, че така се постига профилактика на уролитиазата – намалява се честотата на камъкообразуването, а пациентите, които вече са имали камъни, се предпазват от образуването на нови.

- Има ли забранени храни и напитки на хората, склонни към образуване на камъни?

- При пациентите с уратна литиаза с пикочо-киселинни камъни спазването на строг хранителен режим води до намаляване на броя на рецидивите след изпикан или doc. d-r marin georgiev: nov aparat v „aleksandrovska” razbiva i nevidimi za rentgena kamani!премахнат камък. Те не трябва да ядат богати на пурини храни – червени меса. Всякакви субпродукти също са им абсолютно забранени. Единствено за този хранителен режим при тези пациенти е доказано, че може да помогне. При останалите видове камъни мерките са общо диетични и най-важното – осигуряването на 2 л диуреза на ден. Пациентите, които вече са имали камък или бъбречна криза, през първите 2 г. след отстраняването на камъка или кризата трябва да минават поне веднъж на ехографски преглед и при нужда на рентген. После, ако всичко е наред, веднъж годишно трябва да се ходи на профилактичен преглед. Защото за 6-12 месеца е почти невъзможно да се образува камък от 2-3 см. Дори да има рецидив, ако е малък и хванат на време, той се лекува много по-лесно. Това обаче рядко се спазва, защото пациентите, отървали се от камъка, смятат, че въпросът е приключен, а не е така. Нужно е проследяване до живот, особено ако пациентът е с един бъбрек или с намалени функции на някой от бъбреците. Рецидив при пациент с един бъбрек заплашва живота му. Тежките случаи са тежки не само за болния, но и за нас и ги изживяваме. Все още се налага да премахваме бъбреци, които са спрели да функционират заради камъни, а това е загуба на орган.

- Какви са съвременните методи за лечение на уролитиаза и прилагат ли се у нас?

- В България разполагаме с всички съвременни методи за лечение. Първата стъпка в лечението на уролитиазата за камъни до 2 см е екстракорпоралната литотрипсия или разбиването на камъни. При нея успеваемостта е 80-90% в зависимост от състава и вида на камъка. При неуспех може отново да се направи или да се прибегне към другите методи. Литотриптерът е крайъгълният камък в лечението на уролитиазата. Тази машина е разработена през 1982 г. в Мюнхен. Тогава нашата клиника има сключен договор за сътрудничество с болница „Гросхаден“, Мюнхен. Агенцията по лекарствата в САЩ одобрява литотрипрета през 1984 г. и само 2 г. след в България, тук в бившата Медицинска академия, вече има литотриптер. Ние сме имали една от първите машини за литотрипсия в Европа и в света. Оттогава досега 80 на сто от всички литотрипсии у нас се правят в Александровска болница. Ние сме пионери. При камък в уретера може да се направи лазерна литотрипсия, при която с оптика се влиза в него и с лазерна сонда се атакува камъка. Това може да се приложи и при конкремент в бъбрека. Може да се приложи и ултразвук, който раздробява камъка, но лазерът го прави на прах. При по-големи камъни в бъбрека може да се използва ултразвук за раздробяване и издърпването му.

- В кои случаи се налага хирургично лечение?

- В малък процент от случаите. В нашата клиника сме пионери в лапароскопските или т.нар. безкръвни операции при големи камъни в уретера и в бъбрека. Когато никой от останалите методи не е ефективен. При камъни в уретера, когато са срастнати, не може да се стигне до тях и се налага да отворим уретера. Преди това се правеше с разрез, а сега го правим лапароскопски с 3 отвора и пациентът се възстановява много по-бързо. От тази година Европейската асоциация по урология също вече препоръчва при камъни в уретера, които не може да се достигнат при друг начин, да се приложи лапароскопска хирургия. При много малък процент от случаите се налага класическа операция с разрез – когато бъбрекът е с гной или камъкът е изпълнил целия бъбрек.

- До какви размери може да достигне камъкът? Какво сте виждали в практиката си?

- До 6-7 см камък, който е изпълнил целия бъбрек като отливка на чашките му. Хората казват, че малкото камъче обръща колата. Понякога малките камъни могат да бъдат по-болезнени и по-симптоматични. Защото може да тръгне надолу и да запуши уретера, болният изпитва болка и търси помощ. А камъните, които се образуват в легенчето на бъбрека бавно, но сигурно изпълват целия бъбрек и унищожават функциониращия паренхим.

- Какво мислите за новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО) кърмачетата да са само на кърма и да не им се дава вода до 6-месечна възраст?

- Мога да кажа, че съм донякъде потърпевш, защото станах дядо преди 4,5 месеца и тогава разбрах от сина ми за това. По този въпрос трябва да се изкажат педиатрите и детските нефролози. При кърмачетата трябва да се спазва много добре принципът за поддържане на водния баланс и прием на течности три пъти по теглото им. Но те поемат течна храна и ензимните им системи са незрели, затова има логика да не се допуска допълнително разреждане на кърмата с вода. Но мисля, че трябва да се съобразяваме с препоръки, базирани на научни доказателства. Щом се препоръчва от СЗО, има защо и аз съм „за“. Затова бих препоръчал да се спазва./Източник: в-к Стандарт Последвайте ни във Фейсбук!

Лечители.бг

Споделете тази статия с приятелите си: