Доц. Борислав Кючуков е шеф на Клиниката по очни болести в столичната болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” . За изненада на мнозина медикът заяви, че съвременните екрани на компютри, лаптопи, таблети и смартфони не са вредни за човешкото зрение. Защо смята така, по колко операции на перде годишно се извършват в България кои са най-модерните техмологии у нас и защо глаукомата става коварна след 45 г., отговар дава доц. Кючуков.

Мит или истина е, че катарактата или т.нар. старческото перде трябва да остарее, за да се оперира?

Това беше много често даван съвет от всички колеги офталмолози, но до момента, в който се използваше класическата оперативна техника при лечение на катаракта. При нея се прави един относително голям разрез, през който се изкарва помътнялата човешка леща. Тази оперативна техника обаче изисква лещата да бъде твърда, да бъде узряла, да бъде значително помътняла, защото това улеснява операцията. Слава Богу от края на миналия век факоемулсификацията, съвременният метод за операция на катаракта с ултразвук през малък разрез, придоби разпространение в България и вече не е необходимо пациентът да изчаква години наред с намалено зрение, за да се подложи на операция на катаракта. Тук дори можем да кажем обратното – оперативната травма при операцията с ултразвук е по-малка, когато лещата не е презряла. С помощта на ултразвук едно титаниево връхче вибрира вътре в окото и по време на тези вибрации то превръща лещата в каша, която се аспирира през много малък отвор извън окото. Така че колкото е по-незряла катарактата, толкова по-малко ултразвук използваме при операцията, толкова са по-малко и усложненията. В момента е точно обратното – всеки добре образован офталмолог съветва пациента си, че катарактата трябва да се оперира тогава, когато тя започне да пречи на зрението му, още в началните етапи на заболяването.

Може ли изписването на грешни очила да бъде опасно?

Зависи от гледната точка. От медицинска гледна точка това не е особено съществен проблем, защото едни грешни очила могат да доведат до главоболие, свързано или не с продължителна работа с компютър. Грешните очила обаче не могат да доведат до поява на очно заболяване или до влошаване на налично очно заболяване. От финансова гледна точка грешните очила са безспорен проблем, защото едни грешни прогресивни стъкла, които коригират зрението и за близко, и за далечно виждане при хора след 50-годишна възраст, имат своите сериозни финансови следствия. Един качествен прогресив е над 500 лв. и за някои това е сериозен финансов проблем. Така че изписването на точни очила определено е майсторлък, но затова няма очен лекар, който в своето професионално развитие да не е работил в оптика. Сега, никой не е застрахован от грешки, но по правило школуването в оптики за изписване на очила води до точни преценки.

Ваши колеги са защитавали една теза, че не толкова телевизорът и мониторът увреждат очите, колкото това, което е заложено генетично. Вие как мислите?

Тъй като се занимаваме с деца в клиниката, мога да кажа, че много често срещан въпрос на родителите е дали компютърът, лаптопът, ноутбукът, таблетът или телефонът влошават зрението на детето. За съжаление мога да кажа, че те не увреждат очите. Всички монитори, които са плоски, а не кинескопни като старите телевизори, нямат никакво вредно въздействие върху очите. Това е много добре за хората, които прекарват по четири или пет часа дневно пред компютрите. Така че дали детето работи или играе 10 часа пред един плосък монитор или пък лаптоп, това няма значение за неговите очи. Единственото относително вредно въздействие при продължителното взиране в екрана е по-рядкото мигане. А при по-рядко мигане окото по-рядко се овлажнява и оттам – по-лесно изсъхва. Може да има зачервяване, може да има боцкане, но тези оплаквания на синдрома на компютърно зрение се преодоляват с няколко прости неща. Най-напред с една добра хигиена на работа на компютър, тоест да няма климатик, който да обдухва въздуха силно, така че допълнително да изсушава очите, самички да си казваме малко по-често да мигаме, да сложим монитора така, че да го гледаме от горе надолу, а не от долу нагоре, така че да сме се ококорили и очите ни по-бързо да изсъхват.

Вземи Sirius-D при проблеми със зрението

Има и огромно разнообразие от изкуствени сълзи, които също могат да се използват, така че синдромът на „сухото око” при компютър е преодолим. Тоест, работата с компютър носи затруднения, които обаче са напълно преодолими. А защо казах, че съвременните екрани „за съжаление” не вредят на очите? Защото по-скоро поведенческите промени са неприятни, когато са свързани с 10-часова или 12-часова игра на компютър. Губим социалността си, губим живото общуване с други хора. Да, моят син също играе на компютър в мрежа с микрофон и слушалки. Обсъжда с двама свои приятели тази мултиплеър игра, но това не е онова живо общуване на улицата, в училищния двор или на спортната площадка. Това определено ще промени личността на много деца.

Профилактиката ли остава в основата на правилната грижа за очите?

Разбира се. Всяко заболяване, което е хванато в много начален етап при профилактичен преглед, може да се лекува по-добре или да се контролира дълги години, за да остане в този начален етап. Тук не мога да не спомена заболяването глаукома, което представлява атрофия, отпадане, умиране на зрителния нерв. Най-честата причина за това е свързана с повишено вътреочно налягане. И именно профилактичните прегледи след 45-годишна възраст могат да хванат първичната глаукома, която по принцип е безсимптомна, тя не може да се усети от пациента. Но, когато станем на 50 години и започнем на всеки две години да отиваме на преглед, за да си сменим очилата за четене, именно тогава тези прегледи не трябва да се ограничават единствено и само в рецепта за очила за четене. Те трябва да съдържат другите три елемента от задължителния очен преглед – определяне на зрителната острота и изписване на очила, измерване на вътреочното налягане и оглед на очното дъно. Аз много се радвам, че в някои от големите оптични вериги вече има адекватно оборудвани очни кабинети за извършване на тези изследвания. В същото време обаче не малка част от оптиките не разполагат с такова оборудване и ходейки в квартално малко магазинче просто, за да си изпишем очила за четене, ние изведнъж пропускаме да бъдем профилактично проверени за очно налягане и за очно дъно. Така при немалка част от пациентите се изпуска началната глаукома. А тя не е единственото заболяване, което може да се открие чрез тези изследвания. Така че профилактиката винаги ще остане на първо място. Каквото сме изпуснали на профилактичен преглед, по-късно е трудно и невинаги възможно да се излекува.

С какви проблеми се сблъсквате в клиниката, която ръководите?

Очната клиника в „Царица Йоанна” е създадена преди много десетилетия и е специализирана в очните травми и в очната спешност. Имаме спешен очен кабинет, който е с 24-часов режим на работа. Той позволява да се обработват очни травми, идващи от цялата страна. Имаме създадени режими за взаимодействие с колегите анестезиолози, така че всяка травма, която пристигне в този спешен кабинет, да е в състояние за 3 до 4 часа да бъде оперирана. Най-честата очна операция е на катаракта или старческо перде. Само в България годишно се правят около 36 000 операции на катаракта. Операцията се извършва според златния стандарт в момента, а той е чрез ултразвуковия уред, за който вече разказах. При него след 30-ина минути, които пациентът прекарва в операционната, той е в състояние да си отиде вкъщи, разбира се с превръзка. Препоръчваме това да се случва с придружител, но възстановяването тук е изключително бързо. При гладко протеклите случаи още на следващия ден пациентът е в състояние да гледа телевизия и да чете субтитри. Точните очила за четене се изписват след 30 дни, тъй като тогава напълно зараства малкият разрез. От няколко години сме фокусирани и върху заболявания на ретината. Искам да благодаря на Медицинския факултет и на ректората на Медицинския университет в София, с чиято помощ закупихме т.нар. скенер на ретината. Това е една образна методика, един изобразяващ метод за централната част на ретината – тъй наречената макула или жълто петно, благодарение, на което ние сме в състояние да четем, да пишем и да виждаме цветове. С един кръг с диаметър от 1 мм ние четем и пишем. И, когато тази малка централна зона бъде увредена по ред причини, изведнъж нашето зрение драстично спада. С този скенер ние сме в състояние, например, да проследим промените в макулата при диабетна ретинопатия – едно от най-честите усложнения на стотиците хиляди пациенти със захарен диабет в България. Благодарение на този скенер сме въвели в клиниката вътреочните инжекции с вещества, които подобряват зрението.

Инжектирате медикамент в окото?

С вкарване на минимално количество медикамент в окото отокът на макулата намалява. С помощта на скенера също така се виждат и многообразните промени при един бич за по-възрастното население. Това заболяване се нарича макулна дегенерация, свързана с възрастта. Тя е най-честата причина за силно намалено зрение при населението след 55-годишна възраст в развитите индустриални страни. И без да подценявам българската икономика, мога да кажа, че за съжаление българското население се доближава по заболяемост до западноевропейските страни.

Оставате ли днес оптимист за българското здравеопазване?

Това е много труден въпрос. За да бъда оптимист за българското здравеопазване, трябва да съм оптимист за българската държава, за българската съдебна система, за българското правораздаване, за българската икономика, за българското правителство…. И ми се ще да съм оптимист за тях./ Източник „Дарик радио“ Последвайте ни във Фейсбук!