Често цитираме достиженията на будистки монаси и учители как да бъдем в баланс със себе си и със своята жизнена пътека. Отците в Православната религия обаче също има какво да ни споделят по този толкова прост и в същото време неизмеримо сложен въпрос. Един от тях е Свети Лука Войно-Ясенецки. Той разкрива защо днес стресът сякаш ни поглъща, и не можем да намерим покой, заобиколен от всевъзможни потребителски и плътски изкушения. Той дава и една проста духовна формула за връщане на покой в изтерзаните ни души.

В своето изложение Св. Лука цитира прозрението на Тертулиан – „Човешката душа по природа е християнка“. Религиозният философ е бил убеден , че дълбоко в себе си всеки човек е християнин. Защото, казва, душата (онова малкото, което се крие зад плътните слоеве на материята и Егото) жадува за духовна храна, чистота и святост, жадува за Христа. „Душата по природа е християнка и ако не се храни с духовна храна, за тази нещастна душа настъпва тежък хроничен глад“, казва Лука. И продължава:

svetitelLuka„И както гладуващият, нямащ храна човек става раздразнителен, така и духовно гладуващите хора се раздразват. За тях няма покой и не могат да намерят утеха в никакви развлечения, понеже душата им по природа е християнка, жадува за духовна храна, а те не й дават.

Това също е обладаност от духове – в малка, слаба степен, но все пак обладаност, една от формите на бесноватост.

Но защо, по какви причини хората стават бесновати?

Човек живее в обществена среда. Мислите, желанията, делата, светогледът му се определят до огромна степен от въздействието на заобикалящата го среда. Знаете ли, че ако здрав човек дълго време се намира край болен от туберкулоза и диша същия въздух, и той самия се заразява? Така се заразяваме и от болни от грип.

Така е и в духовния живот. Ако човек живее в атмосфера на множество поднебесни духове на злобата, сред съблазни, сред тежки примери на нечестие, развратеност, в атмосфера на неудържими човешки страсти, ако живее в атмосфера на глупост и пошлост, тази атмосфера не може да не зарази душата му. От ден на ден той вдишва отровен въздух, който е изпълнен от поднебесни духове на злобата. И клетата душа се заразява и сама става жилище на бесовете.

Какво да правим? Къде да избягаме от тази тежка, смъртоносно опасна атмосфера? Къде е прибежището ни? Къде е защитата ни от бесовете (изкушенията на днешния свят да имаме повече и повече-б.р.), от поднебесните духове на злобата?“, пита православният мислител . Според него отговорът се намира в Свещеното Писание, т.е. Библията, където се намира отговора на всички трудни въпроси. Свети Лука Войно-Ясенецки дава и един пример:

„Погледнете 61 псалом и там ще намерите отговора:

„Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище“.

„Ето къде е убежището ни, ето къде е противоотровата срещу отровата, която поглъщаме от заобикалящата ни среда“, казва Св. Лука.

След изричането три пъти на тази духовна формула пред иконата на Исус Христос човек получава изумителен баланс в себе си. Тя може да се съчетава и с прочитането на най-древната молитва Отче наш.

Калоян Паргов,

Lechiteli.bg