Зарази като коронавируса може да спрат още преди да попаднат в организма ни, ако започнем да покриваме бутоните на асансьорите и бравите с материали, които убиват микробите. Медна дръжка на вратата ни например е способна да убие вируси и бактерии за около 2 часа.

Десет милиона смъртни случая годишно. Това е непостижимо число, но именно него споменава често д-р Джералд Лароа-Момю, изследовател на инфекциозните болести от лондонския Импириъл колидж. Това ще бъде печалният резултат, ако всички болестотворни микроби придобият устойчивост към антибиотиците – главната преграда, на която се уповаваме в борбата с болестите, съобщи БиБиСи, цитирана от в. „Телеграф“ и агенция „Монитор“.

Лечение

В наши дни от заболявания, които не се поддават на медикаментозно лечение, умират по 700 000 души годишно, предаде Би Би Си. През последните десет години списъкът на лекарствата, които може да използваме срещу вредните бактерии, се съкращава пред очите ни. Същевременно и други болестотворни организми – гъбички, вируси и паразити, също си изработват устойчивост към лекарствата, при това със същата скорост, с която разработваме нови. Това означава, че става все по-трудно да се лекуват болестите, които причиняват. Както предупреждава д-р Лароа-Момю, „Ако не правим нищо, по десет милиона души ще измират всяка година“. Той е един от тези учени, които търсят нови начини да се сломи съпротивата на микробите. В плановете на Лароа-Момю влиза да се превърнат в антимикробно оръжие повърхностите, чрез които микроорганизмите се предават от човек на човек.

 

Инфекции

Повърхностите, към които се докосваме всеки ден, са потенциални оръдия за пренос на инфекции“, изтъква д-р Лароа-Момю. Например новият коронавирус Sars-CoV-2, който е причинител на болестта Ковид-19, може да оцелее върху картон до 24 часа, а върху пластмаса и метал – до три дни. А някои бактерии, включително ешерихия коли и златистият стафилокок понякога остават жизнеспособни върху повърхността на някои предмети в течение на месеци. Това показва колко е важно постоянно да се дезинфекцират и чистят повърхностите, до които се докосваме често.

Слой

Някои учени се надяват, че можем да унищожим заразните микроорганизми още преди те да попаднат в организма ни – просто като променим текстурата на повърхностите или като ги покрием със специален слой, който убива по-бързо вирусите и бактериите. Д-р Лароа-Момю залага на медните сплави. Йоните на медта са и антибактериални, и антивирусни. Те могат да унищожат над 99,9% от бактериите само за два часа. Медта е по-ефективна от среброто, на което е необходима влага, за да активира антимикробните си свойства. „Медта е била използвана от човечеството в течение на три хилядолетия – подчертава Лароа-Момю. – Още древните гърци са правели от мед и медицински инструменти, и кухненски принадлежности“.

Въпреки това днес медта рядко се използва в медицинските учреждения. Това е скъп метал, той по-трудно се чисти, без да се предизвика корозия. А освен това не на всеки би му се харесала метална седалка на тоалетната чиния… С течение на времето медта била изтласкана първо от неръждаемата стомана, а след това от леката и евтина пластмаса. Според Лароа-Момю последната може да се изхвърли след еднократна употреба, без човек да се погрижи за стерилизацията.

Щамове

 

Макар да не е възможно да се покрият всички повърхности с мед, ученият от Импириъл колидж смята, че за възпирането на разпространението на микробите и за намаляване на заразата ще бъде достатъчно да се използва този метал в сплави за „горещите точки“, които хората постоянно докосват, като бутоните на асансьорите, бравите на вратите и т. н. Освен това медните повърхности може да се обработват с лазер. По този начин може да се създаде груба текстура, която увеличава площта и следователно броя на бактериите, които тя може да унищожи. Учени от университета „Пърдю“ в щата Индиана, които са разработили тази технология, установили, че такава повърхност може да убие дори високо концентрирани щамове на устойчиви към антибиотиците бактерии само за няколко часа. Такава обработка ще е полезна не само за бравите, но и например за медицинските импланти при замяната на тазобедрената става, тъй като се намалява рискът от инфекция.