Със своите над 2 милиона съставни частици очите са най-сложният орган в човешкото тяло. Също и един от най-важните. Над 85% от информацията за света получаваме чрез тях. Те работят непрестанно, а в препълнената с екрани и монитори съвременност все повече заболяват. Тогава им се слагат „патерици“, и то до живот. Независимо от всички опити да бъдат намерени ефективни методи за възстановяване на изгубеното зрение, резултатите са незадоволителни.

WilliamHBatesКакто и преди, основното „лечение“ си оставало изписването на очила. Не е случайно, че думата „лечение“ е в кавички – не е тайна, че нито едни очила не дават на човека надежда за възстановяване на зрението. Те само коригират, но не лекуват недостатъците на зрението. В тази ситуация появата на бял свят теориите на офталмолога  Уилям Бейтс ( (1860-1931). Той счита, че основната причина за влошаването на зрението е психическото напрежение. На всеки вид очно заболяване съответства негов собствен вид напрежение, което и предизвиква заболяването. Това се отнася не само към общоприетите аномалии на рефракцията като късогледство, далекогледство, астигматизъм и т.н., но и за другите видове нарушение на зрението, които традиционна медицина не отнася към аномалиите на рефракцията – като старческото зрение (пресбиопия), кривогледство и т.н. По този начин, според Бейтс, причината за влошаването на зрението е психическото напрежение, вследствие прекалените усилия на очите да видят някакъв обект. Отрицателните емоции – гняв, страх, мъка, тревожност и дори… скуката, както и неправилната диета и осанката на човека също водят до психическо напрежение, което се отразява неблагоприятно на всички функции на организма, вкл. и на зрението.

Напрежение

Бейтс установява, че причина за влошаване на зрението е усилието на човек да види нещо, независимо от това на какво разстояние се намира обектът. От последното зависи само видът на предизвикваната от това усилие аномалия. Например според Бейтс, късогледството (миопия) се предизвиква не от работа на близко разстояние, а от опитите да бъдат разгледани отдалечени обекти. Далекогледството (хиперметропия) е свързано с прекаленото напрежение на очите при гледане наблизо. В същото време „окото с нормално зрение никога не се старае да види. Ако поради някакви причини – слабо осветление или отдалеченост на обекта например – окото не може да види някаква отдалечена точка, то се премества на друга. То никога не се опитва да види дадена точка чрез взиране в нея, както постоянно прави окото с лошо зрение. Всеки път, когато окото се старае да види, то веднага губи нормалното зрение. Човек може да гледа звездите, притежавайки нормално зрение, но ако се постарае да ги преброи в някое съзвездие, той по всяка вероятност ще стане миопик, защото такъв опит обикновено води до усилие на очите да видят.“

Sirius-D – Природно откритие при проблеми със зрението

Сваляне на напрежението

Следователно, очевидно е, че целта на лечението трябва да бъде сваляне на напрежението, „виждане без усилие“. „Хиляди пъти – пише Бейтс – беше нагледно показано, че аномалната работа на външните мускули на очната ябълка е съпроводена от напрежение или усилие да бъде видян даден обект и че със свалянето на това напрежение действието на мускулите се нормализира, а всички аномалии на рефракцията (зрението) изчезват веднага. Окото може да бъде сляпо, то може да страда от атрофия на зрителния нерв, катаракта или заболяване на ретината, но докато то не се старае да види, външните мускули работят нормално и няма никаква аномалия на рефракцията. Този факт ни дава метод, чрез който могат да бъдат отстранени всички тези състояния, считани дълго време за нелечими“. Този метод е… ОТПУСКАНЕ! Едно от тях е да се затворят очите да се покрият с ръце в тъмна стая. Човек да си представи кадифен мрак, в който се опитва да прозре. Така очните нерви и мускули се отпускат и рестартират.

Пионер

Представата, че очите могат да се тренират с помощта на някои упражнения дължим на нюйоркския офталмолог д-р Уилям Х. Бейтс. В рамките на своята дейност в Нюйоркската очна и ушна клиника д-р Бейтс извършва хиляди очни прегледи годишно. С течение на времето той започва да се съмнява в истинността на научните теории, формулирани от учените офталмолози: „По време на моите прегледи наблюдавах много случаи на спонтанно възстановяване или промяна на нарушената рефракция, не можех нито да игнорирам тези случаи, нито да се задоволя с праволинейни обяснения, дори да съществуваха такива. Струваше ми се, че вярното твърдение винаги и при всякакви обстоятелства трябва да бъде вярно. То не допуска изключения. Ако аномалиите в рефракцията са необратими, не би трябвало  да е възможно те спонтанно да се възстановяват или променят.“

Д-р Бейтс публикува в „New York Medical Journal“ много статии относно откритието си, че уврежданията на зрителната способност  са придобити и функционални и затова очите реагират на релаксиращите упражнения. Бейтс разработва редица леси упражнения за различни проблеми на зрението. През 1920 г. той публикува своите прозрения в книга със заглавие „Съвършено зрение без очила „ (Perfect Sight Without  Glasses).

По онова време в клиничната практика навлиза нов инструмент, ретиноскопът, който бил изработен от забележителния немски учен Х. Хелмхолц. С този инструмент се наблюдава окото и се определя фокусиращата му способност. С негова помощ д-р Бейтс искал да докаже предположението си, че нарушенията на рефракцията не са перманентно състояние. Нарушената рефракция е зрителна аномалия, при която зрителният фокус не пада точно върху ретината и това води до неясно отражение на заобикалящия ни свят. Д-р Бейтс провел прегледи с ретиноскопа при всички възможни условия. В крайна сметка стигнал до заключението, че старите теории за поведението на очите при акомодация и рефракция не са издържани. Той установил , че лещата не представлява основен фактор в процеса на акомодация.

Експериментите

 „….Моите  собствени експерименти с външните очни мускули  на риби, зайци, котки и други животни доказваха категорично, че при тези животни акомодацията на очите зависи само от движенията на външните очни мускули и в някаква степен от дейноста на лещата. Чрез манипулацията на тези мускули аз можех да предизвикам или да предотвратя акомодацията както си поискам и по този начин да предизвикам или предотвратя състояния като късогледство ,хиперметропия (далекогледство) и астигматизъм.“

Откритието на д-р Бейтс води до изключването му от научните кръгове. Най-безцеремонно той бил освободен от преподавателската си дейност в Нюйоркската очна и ушна клиника. За управленческите структури на клиниката теорията му представлявала твърде радикално отклонение от общоприетите по онова време научни норми. Д-р Бейтс обаче съвсем не смятал да се предава. Той продължил сам да развива теорията си и открил клиника, в която се практикувала тренировка на зрението. Освен това той започнал да издава списание със заглавие „По-добро зрение“ и обучил много хора на развитите от него техники.

Сред тези последователи била и Маргарет Д. Корбет, чийто съпруг през 30-те години на миналия век се излекувал чрез метода на Бейтс. Тя открила училище за тренировка на зрението (School of Eye Education) в Лос Анджелис и обучавала много хора на метода на Бейтс. В книгата си „Да виждаме по-добре“ (1985) тя описва случаи, в които дейността и оказала голямо влияние върху кариерата на военни лица. Един от тези случаи бил млад мъж, който поради лошо зрение многократно бил отхвърлян от военновъздушните сили. Той нормализирал зрението си с помощта на  метода на Бейтс, преминал през всички приемни изпити  и постъпил в състава на „Летящите тигри“ в Бирма, където станал командир на самолетна ескадрила. Завръщайки се у дома, той можел да се гордее с десет повалени японски самолета. Повалените обекти се множали и военният му ранг растял. Накрая стигнал до чин подполковник.

Lechiteli.bg