Бум напоследък са всевъзможни диети, в които се изключва тотално приема за захар, дори под формата на плодове. По правило същото по обективни обстоятелства се случва и при терапиите на диабетно болни хора. Трябва обаче да се има предвид, че също както компютъра и нашият мозък е своего рода главен процесор на нашия организъм. Като такъв той е един от най-енергоемките органи в тялото и се нуждае от солидна порция въглехидрати под ормата на глюкоза, за да върши своите функции. Другата крайност от прекаляването със сладкото също влече след себе си дисабаланси в нашия организъм. С други думи ситуацията е доста патова, без захар-лошо, със захар още по-лошо. В тази връзка ендокринологът д-р Вера Карамфилова разглежда проблема от всички страни. Тя е асистент и докторант към Клиниката по ендокринология на „Александровска болница“ в София. Специалистът работи в областта на метаболитния синдром и затлъстяване, захарен диабет, предиабетни състояния, превенция и техните усложнения. Ето какво споделя д-р Карамфилова за връзката между захарта и мозъчните функции и рисковете, които сладкото крие.

D_r_KaramfilovaЕдин от органите, който най-много се нуждае от захар, е мозъкът. Той представлява само 2% от телесната маса, но употребява около 20% от всички калории. Храни се основно с глюкоза, която си набавя от приетите с храната въглехидрати, в частност – захароза. Без нея функциите му се забавят, мисълта се замъглява и обикновено на човек му се доспива. Обратното, когато нивата на глюкоза в мозъчните клетки са нормални, се чувстваме тонизирани и дори щастливи, защото захарта увеличава освобождаването на невротрансмитера серотонин, известен още като „хормонът на щастието”.

Проблемите възникват, когато се подведем по приятните усещания, които ни носи сладкото, и започнем да прекаляваме с консумацията. Моментът, в който плодовете, медът и естествените подсладители бъдат заменени с кексчета, торти и кремчета, правим първата крачка към затлъстяването и се сблъскваме с всички рискове и последствия, които то носи след себе си. Най-големият проблем в случая е, че твърде високите нива на глюкоза бавно и постепенно увреждат всички клетки в човешкото тяло, включително и мозъчните.

Високият прием на захар и захарни изделия води до свръхприем на енергия, която се натрупва под формата на мазнини в тялото, водещи до наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването от своя страна е сериозен здравословен проблем, който значително повишава риска от захарен диабет, високо кръвно налягане и мозъчен инсулт, както и от други сърдечни и метаболитни заболявания.

Индивидуалната любов към сладкото на всеки човек обикновено се „издава” от нивата на кръвната му захар. Стойностите не бива да са високи, тъй като товa причинява сериозни увреждания на кръвоносните съдове.

Най-полезните продукти за здраве и красота от природата (Диабет)

Това, от своя страна, води до редица сърдечно-съдови заболявания, както и до инсулт. Състоянията, които могат да доведат до мозъчно-съдова болест и мозъчен инсулт от страна на ендокринологията, са свързани с дисгликемията, т.е. нарушенията в кръвната захар. Ако това състояние се комбинира с нарушения в холестерола и въглехидратната обмяна, затлъстяване и високото кръвно налягане, хората развиват т. нар. метаболитен синдром. Той може да доведе до атеросклероза, плаки и стесняване на всички съдове, включително и мозъчните. А от там да доведе и до инсулти.

Ето защо е изключително важно приемът на глюкоза да се ограничава, а кръвната захар да се държи в норма дори при здрави хора. Нормалните й стойности на гладно (т.е. след поне 8 часа гладуване) не бива да надхвърлят 5,6 mmol/l. По-високите стойности се свързват с преддиабетните състояния и напредналия диабет, които вече поставят кръвоносните съдове в риск.

Има две преддиабетни състояния – първото се нарича нарушена гликемия, когато кръвната захар на гладно е между 5,6 и 6,9 mmol/l. Другото е т.нар. нарушен въглехидратен толеранс – при него кръвната захар е между 7,8 и 11,1 mmol/l, след прием на 75 г глюкоза, разтворена във вода. В случай, че стойностите са над 11,1 mmol/l пациентът се диагностицира със захарен диабет.

Тестовете е важно да се правят, за да се хванат ранните нарушения на въглехидратната обмяна, когато още няма диабет и може да се превантира заболяването.

Разбира се, по този начин пациентите управляват и персоналния си риск от затлъстяване. В комбинация със спорт и здравословно хранене, всички по-сериозни проблеми могат да бъдат отложени във времето.

Лечители.бг, Последвайте ни във Фейсбук