Доста хора в България днес страдат от онкологичен проблем на щитовидната жлеза. Малцина обаче подозират, че този проблем може да се отключи от една невинна на глед рентгенова снимка, направена в областта на врата на младини може да разстрои финия „часовников“ механизъм на  щитовидната жлеза.

Специалистът по ендокринна хирургия д-р Георги Ганчевразяснява че ракът (карциномът) на щитовидната жлеза се среща сравнително рядко и представлява около 4% от злокачествените тумори у човека, но представлява около 10-15 % от заболяванията на щитовидната жлеза. Има различни теории за неговия Ganchevпроизход – генетична, фактори на околната среда, външно облъчване и д.р.

Доказано е обаче влиянието на йонизиращата радиация върху образуването и развитието на карцином на щитовидната жлеза.

 Провеждане на рентгеново лечение в ранна възраст в областта на врата и шията или в горната част на гръдния кош случаи се последва по-късно от развитие на карцином на щитовидната жлеза. Йодният дефицит в ендимичните райони също предразполага към развитие на карцином. Карциномът засяга по-често жените, но се среща и при мъжете.

Видове:

Различават се два три основни групи на щитовидения карцином:
1. Доброкачествен Щитовиден Карцином –  папиларен и фоликуларен;
2. Медуларен Щитовиден Карцином – злокачествено протичане
3.Недиференциран Щитовиден Карцином – изключително злокачествен и много бързо прогресиращ

Доброкачествения карцином се среща по-често (50-60% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза). Той засяга предимно жени в средна възраст и метастазира в регионалните лимфни възли.
Медуларен щитовиден карцином – този вид заема особенно място. Той произлиза от С – клетките на щитовидната жлеза. Бива два вида спорадичен и фамилен. Той има злокачесвено протичане и при напреднало заболяване преживяемостта е едва 6 месеца от поставянето на диагнозата. Особенното при него е че във фамилната му форма той се предизвиква от вече индентифициран ген – гена може да се установи още в детска възраст, преди да се е развило заболяването. Това дава основание да се направо т.н. Профилактична операция на щитовидната жлеза.
Недиференцираният (анапластичен) карцином засяга еднакво двата пола в средна възраст. Той представлява около 10% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза и е с изразена злокачественост – прораства в околните тъкани и дава както регионални, така и далечни метастази.

Клинична Картина:

Карциномът на щитовидната жлеза се изявява като възел с умерена плътност, нарастващ сравнително бързо. В някои случаи той може да се появи на фона на предшестваща гуша или на базата на Базедова болест. Развитието на карцинома се разделя на следните стадии – I-ви стадий – възелът е с размери до 1 см и е локализиран в щитовидната жлеза, без наличие на увеличени лимфни възли и далечни метастази; II-ри стадии – възелът е с размери от 1- 4 иполече см но не преминава капсулата на щитовидната жлеза и няма данни за далечни лимфни и ораганни метастази; III-ти стадий – туморният възел е със значителни размери, прорастнал е в околните тъкани, с явления на притискане и с многобройни регионални лимфни метастази; IV-ти стадий – установяват се далечни метастази по кръвен и лимфен път, най-често в белите дробове и костите, по-рядко и в други органи.

Лечение:

Лечението на рака (карцинома) на щитовидната жлеза е само оперативно. Дори в началния стадий, когато карциномът е локализиран само в единия дял на жлезата, се препоръчва цялостно отстраняване на щитовидната жлеза с регионалните лимфни възли. За успешното лечение на пациента е необходимо адекватна хирургична преценка за необходимостта от последващо лечение. Благодарение на новите постижение в сферата на генетиката е прието пациентите в 1 стадии да не провеждат радиойод лечение. При тях се прилага само ТСХ супресия с мониториране на редица показатели след операцията. Ако се касае за диференциран карцином  II стадии, след операцията се провежда допълнително лечение с радиоактивен йод, за да се осигури разрушаване на евентуални остатъци от тумора в лимфните вериги. Недопустимо е схващането на редица коремни и гръдни хирурзи, че е не е грешка да се остави минимален остатъцъкот щитовидната жлеза за да се избегне увреда на парщитовидни жлези и ларингеалния нерв. Радиойод терапията е ефективна единствено и само след Тотално  отстраняване на щитовидната жлеза. След радиойод терапията пациента остават под наблюдение от оператора поне 5 год. При втория и третия вид карциноми пациентите не се подлагат на радиойод терапия. При тях се прилага химио и лъчетерапия, но преживяемостта е малка. Във водещите клиники по ендокринна хирургия пациентите с медуларен карцином подлежат на генетичен скрининг и при установяване на фамилен тип се изследват и тяхните кръвни роднини. Така може да се достигне до откриване на карцинома преди неговата клинична проява и профилактично тотално отстраняване на щитовидната жлеза. Прогнозата при нея е отлична.

Д-р Георги Ганчев,

Лечители.бг