Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са.

Ако връзката на бебето с родителите му е прекъсната заради енергийни блокажи в някого от тях, индивидуалното му енергийно поле ще остане разкъсано. Това ще въздейства отрицателно върху развитието на неговото его, чийто корени би трябвало да проникват дълбоко в несъзнаваното. 


Ако егото се развие предимно на съзнателно ниво, детето никога няма да постигне пълна емоционална зрялост и това ще му попречи да създава подходящи лични връзки в живота. Това дори може да предопредели основните му представи за това какво означават „зрели човешки взаимоотношения“, смята Кийт Шерууд. 

В интерес на истината детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт.


Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето.

На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото.

В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек. 

Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път.


Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.

Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване.

Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид.

Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство.

Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата.

Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите!

В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите!

Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство.

Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават.

Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане.

Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите!

В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство.

Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате!

Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!
Памела Крибе