Легенди се разказват за някогашния билкар асеновградчанинът бай Кольо Жеков, който е излекувал стотици и дори хиляди за 60 години. Той e роден през 1927 г. в село Дебър, Пловдивско. 17-годишен отива да живее в Асеновград. Местни информират, че преди няколко години бай Кольо се е възнесъл на Оня свят. Споменът за него и рецептите му, пазени от жена му, още помагат на местните хора. Ето какво разказваше приживе този самобитен лечител, за който се носят легенди, че е намерил цяр за нелечимото заболяване наречено ХУК-хроничен улцерозен колит. Много от рецептите му за стомах съдържат червен кантарион. Най-хубавата билка за първа помощ независимо от проблема е дяволската уста. Може да припадаш, пиеш от нея и на другия ден си здрав. Пък вече ходи по изследвания и доктори, установил бай Кольо.

Малко преди да се спомине Жеков сподели за своя път към алтернативната медицина. Ето го и него:

„Когато бях на 22 години, се разболях от „лош” корем. Медицинският термин е ХУК – . Лежах в асеновградската болница около 5-6 месеца. Мъчиха се, мъчиха се докторите да ме излекуват, но не можаха. Получих секундарна анемия и положението ми се влоши.

Потърси природно решение за свой здравословен проблем в даровете на природата и древните рецепти тук

Лекарите разбраха, че не могат да ме излекуват, а пък съм млад човек. Лекуващият ме доктор направо ми каза: „Коле, ние няма да те излекуваме. Ще те изпишем да си идеш вкъщи и там ще видиш какво можеш да направиш за здравето си.”

Внесоха ме с носилката в стаята у дома и оставиха на масичката един куп лекарства. Викам на доктора: „Тия лекарства ги пих шест месеца и не ми помогнаха.” А той: „Това имаме, това даваме.”

Бях женен от една година, жена ми Елена беше 18-годишна, още дете, дето се вика. Тя изпрати доктора и санитарите и се върна. Викам й: „Седни сега тука! Ще ми кажеш, ама абсолютно точно, какво ти рекоха лекарите, щото те пред мене дума не отдумват.” Гледам – сълзички й потекоха. Рекох й да не се тормози, че състоянието ми не е толкова лошо, колкото го представят лекарите. „Ама дават ти, вика, три дена живот.” Тука те наистина бяха прави. Щото след три дена щеше да ми дойде анемията. Ако не ми се прелееше банка с кръв, умирах.

Утеших Ленка и й казах: „Аз нямам чувство за умиране. Лекарите знаят, че като ми дойде анемията, няма кой да ми сложи банка кръв и затова са ти казали, че ще умра. Още не съм тръгнал към умирачката. Вземи лекарствата и ги хвърли през прозореца. А сетне провери дали имаме някаква стотинка вкъщи.”

Шест месеца бях в болницата, а преди изкарвах някой лев, като поработвах тук-там. Жена ми още не беше започнала да работи, но намери някакви пари. Заръчах й да иде в центъра на града, където има билкарски изкупвателен пункт, и да каже на закупчика Начо Папазов, че иска да купи билки за „лош” корем (тогава така викаха на болестта) и шипка.

Върна се Ленка с пълна платнена торба с билки. Отвори торбата, погледнах билките аз, а хич не ги познавам, нищо не разбирам. Ама се правя, че всичко знам. Казах на Ленка да напълни една тенджера с вода, да тури билките в нея да се сварят, пък каквото ще да става. Единствената ми надежда беше, че като изпия билковата отвара, анемията ми няма да дойде. Щото най-много ме беше страх от нея.

Откритие на БАН помага при хронични и нелечими състояния по стави, след травми, инсулти, автоимунни проблеми, влошено зрениеSirius-d.com_reklama

Аз лежа и по едно време Ленка вика: „Билките завряха.” Казах й да вземе една паничка, да загребе от отварата и да я тури да изстине. След малко тя ми подаде паничката и аз „къл-къл-къл-къл” изпих отварата на един дъх. Надявах се да оздравея, обаче ми стана зле, все едно, че ще мра. Казах на Ленка да излезе навън, че ще се опитам да поспя малко. Търкулнах се на леглото и веднага съм заспал. Тя идвала в стаята, турвала ръката си на устата ми да разбере дали дишам, щото седем часа съм спал. А да спиш денем толкоз време не е нормално. Събудих се и викам на Ленка: „Давай билки!” Не съм забравил значи за тях. Изпих една паничка с отвара и пак заспах. И така, паничка по паничка пресуших тенджерата за пет-шест дена. Анемията не ми дойде и аз вече добих кураж.

Пратих Ленка да купи пак от същите билки. Продължих да ги пия и след 30 дена аз станах мъж. Изкарах цигарка от външния джоб на ризата си и я запалих. Пропуших отново, щото се почувствах здрав.

По едно време о-о-о-п – получих писъмце от болницата да се явя на контролен преглед. Имах една жълта ризка, облякох я, спретнах се и отидох в болницата. Застанах пред вратата, за да ме види лекарят. Излезе сестрата и веднага се върна. Пак отвори врата и ме покани. Казала на лекаря, че пациентът му, който вече не би трябвало да е между живите, е дошъл. Докторът скочи от стола, не вярва на очите си и вика: „Какво правиш ти, бе? Как оживя?” „Защо?” „Пиеш ли лекарствата?” „Докторе, за съжаление не ги пия…” „Ами какво пиеш?” „Билки.” „Продължавай, знаеш ли, че си много добре – видя цигарите в джоба на ризата ми и каза: – Дай да запаля!” Викам: „Ще разрешиш ли и аз да запаля?” Запалихме, изпушихме по цигара и сетне докторът ме прати да направя изследванията.

Вземи златен корен при стрес, хормонални нарушения,

влошена обмяна на веществата (при кисти, миоми)

Zlaten_koren

Прибрах се вкъщи и продължих да пия същите билки. Взех вече да ги познавам, нали съм селско момче. Около нашата къща имаше градини с най-различни треволяци. Тръгнахме с Ленка да събираме билките, дето пия, щото повече нямахме пари да ги купуваме постоянно. А покрай каналите беше пълно с лековити треви, само трябва да се наведеш да ги събираш.

Един ден – чук-чук-чук, някой потропа на вратата. Отваряме и пред нас застана един младеж. „Добър ден!” „Добър ден!” Така и така, вика, докторът ме прати при тебе, да ме лекуваш, както лекуваш себе си. Попитах  го дали е болен от „лош” корем. „Да”, отговори той. Имах готова отвара и му напълних едно шише. Като я изпие, пак да дойде за друга, поканих го аз. Момчето оздравя и се похвалило на лекаря. Тогава докторът започна да ми праща пациентите си да ги лекувам. Който пиеше от отварата, оздравяваше. Прочу се Марга работна – започнах да събирам билки, щото всеки ден идваха у нас хора, а пък даваха по някой лев.

Най-много се търси гъбата чага, която е против рак. Тя расте по белите брези и я има най-много в Русия. Туй ми го казаха българите, които са били на работа в Коми. Че лекува рак, разбрах случайно.

Проверявах какви билки има край Бачково. Вървях по пътеката към Клувията и някой ми свирна. Обърнах се и видях един възрастен човек да ми маха с ръка. „Какво правиш тука?” „Събирам билки.” „Защо ти са?” „С тях лекувам хората.” Заинтригувах го и човекът ме покани да поседнем. Разприказваме се и го усетих, че ме изпитва дали наистина съм билкар, или съм лаладжия. Тогава не бях запознат с много болести, но му казах, че все пак помагам на хората с билки. „Познаваш ли ей онова дърво?”, попита той. „Да. Това е бяла бреза.” „На тия брези расте една гъба, рядко се намира, казва се чага, която лекува тумори и рак. Ще я накълцаш, ще я изсушиш, ще я вариш и ще даваш на хората да пият. Помага много.”

 Вирусите и болестите нямат шанс пред уникалната тинктура с корен от три вида ехинацея + бъз troina-echinacea

Лека-полека на 24 години станах първият билкарин в Асеновград. Дойде и времето да се прочуя не само в България, а и в Америка, Германия, Турция и къде ли не.

Оттогава досега изминаха 61 години, през които съм излекувал хиляди хора. Защото предлагам качествени билки, събирани най-вече в Родопите“, разказваше легендарният лечител и пред местния „Асеновград Нюз“. Вижте по-долу и видеото с негово участие, посветено на алтернативната медицина и нейните клонове билколечение и хомеопатия.  Последвайте ни във Фейсбук!

Лечители.бг

Сподели с приятелите си: