Една сутрин на закуска Холи Пейджи погледна дъщеря си и разбра, че нещата не вървят на добре. Лизи трябваше да е в цветущо здраве. Вместо това, бузите й бяха изпити, беше по-дребна за възрастта си и въпреки че краката и ръцете й бяха кльощави, коремът й беше голям и издут. Когато Лизи й се усмихна, Пейджи изведнъж забеляза, че горните й предни зъби бяха на дупки. „Бях абсолютно ужасена”, спомня си тя.

По това време Пейджи дава на децата си храна, за която смята, че е възможно най-хранителна. Бяха сурови веганци от три години, и ядяха всякакви плодове, зеленчуци, ядки, семена, кълнове, соя и бобови растения, но никакво месо, риба или млечни продукти. Според доктрината за суровоядството, Лизи и Берти, тогава на три и на четири и половина години, трябваше да пращят от добро здраве. Но майчиният инстинкт на Пейджи биеше тревога.

„Разбрах, че нещо не е наред, но не знаех точно какво, казва 45-годишната Пейджи. Дрехите им бяха два номера по-малки отколкото на връстниците им. Разбира се, децата се развиват много различно, но като че ли растяха все по-бавно. Имам две по-големи деца, така че можех да сравнявам с тяхното развитие.”

Имаше и други странни неща: „Спомням си, че отидох в супера и купих масло за по-големите ми деца. Лизи, която през живота си не беше опитвала масло, грабна пакета и започна да гризе от него. Бях наистина объркана. Мислех си – какво става, това е най-добре храненото дете, защо му е да прави това? Мозъкът ми беше промит и бях убедена, че млечните продукти са лоши за здравето.”

Когато завела Лизи и Берти на лекар, не била особено притеснена. „Лекарката каза, че са дребни, но в нормата, разказва Пейджи. Но аз знаех, че децата не растат. Усещах, че нещо беше сбъркано. Чувствах, че бъркам аз.”

Накрая Пейджи се сблъсква с отговора в стара книга за витамините. Въпреки че нямала медицинско образование, тя разбрала, че семейството й има симптомите на недостиг на витамин Д и на протеини. „Почувствах се истински идиот. Получих информацията от книга, която беше до мен от 20 години.”

Откритието слага край на експеримента й с веганството. В Тотнес, където живеела, познавала много други веганци, които водели природосъобразен начин на живот. Но въпреки че всеки ден приемали добавки, които съдържали витамин Д и В12, тя и децата й не се чувствали добре. Днес семейството все още яде главно сурови храни, но Пейджи включва в менюто масло, сирене, яйца и от време на време риба. „В името на здравето пуснах недохранването през задната врата, казва тя. Беше нелепо.”
Има съществена разлика между това, да бъдеш веганец (и да ядеш варени храни) и веганец-суровоядец. Веганците се възползват от предимствата на зърнените закуски и печените храни, и от невероятното разнообразие от семена и варива. И нещо повече – готвенето засилва усвояването на някои микроелементи. Но Лиса Майлс от Британската фондация по храненето казва: „Най-драматичната промяна в диетата е да бъдеш веганец, а не това, че ядеш сурова храна, защото изключваш две огромни хранителни групи. Които засягат приема на витамин Д и на протеините.”

Миналата седмица строгите диети за деца бяха поставени под въпрос, след като 12-годишно момиче, спазващо вегански режим, беше прието в шотландска болница с рахит. Лекарите казаха, че гръбначният му стълб приличал на гръбнака на 80-годишна жена.

Рахитът е дегенеративно костно заболяване, което може да доведе до изкривяване на гръбнака и до фрактури на костите. Причинява се от недостиг на витамин Д, който се съдържа в мазната риба, яйцата, маслото и се произвежда от тялото ни от слънчевата светлина – въпреки че във Великобритания слънцето е достатъчно силно за това само между април и септември. Това е заболяване, което обикновено се свързва с дикенсовия герой Малкият Тим.

Много диетолози смятат, че е възможно да се отгледа здраво веганско дете. „Може да го направите, но трябва да сте сигурни, че знаете какво правите, особено що се отнася до теглото, казва Джаки Лоудън от Британската диетична асоциация. И като при всяка ограничителна диета, трябва да получавате адекватна професионална помощ.”

Не е изненадващо, че Обществото на веганците твърди, че диетата е подходяща за всички етапи от живота, и има армия от високи, здрави възрастни, отгледани като веганци от самото си раждане, които с удоволствие говорят пред медиите. Те публикуваха и книга със съвети как да се хранят децата-веганци, написана от диетоложката Сандра Худ. Говорителят на обществото обаче казва, че не препоръчват сурова веганска диета за децата.
Найджъл Денби, диетолог и автор на книгата “Nutrition for Dummies”, казва: „Може да бъде доста трудно да отгледаш дете, което се храни здравословно, но с веганска диета наистина ще си усложните живота. Това със сигурност не е нещо, което трябва да се опитва без помощ от диетолог.”

Според Денби няколко фактора правят веганската диета особено трудна за малките деца. При ограничение на видовете храни, ако детето започне за иска нещо точно определено, може да се окажете в задънена улица. „Децата под 5-годишна възраст – заради ниския си апетит и по-малките порции – имат нужда от по-питателна храна, отколкото възрастните. Затова всяко хранене трябва да се използва като възможност да им предлагаме високо хранителни ястия.”

Трябва да внимаваме с определени храни. „Желязото, което се намира в месото, се абсорбира лесно от тялото, обяснява Денби. Желязото, което не е с животински произход, но е също толкова добро, се намира в листните зеленчуци и зърнените закуски, но трябва да се приемат по-големи количества, за да се поеме същото количество желязо.”

Днес Пейджи вижда, че децата й са копнеели за млечни продукти. „Беше объркващо, защото за пръв път се чувствах добре, спокойна и уверена, имах много енергия. Децата не бяха боледували. Но нещо липсваше. Винаги хапвахме нещо между основните хранения и вечно мислехме за храна.”

Според Пейджи дългото кърмене е помогнало на Лизи и Берти, но самата тя е платила суров данък на веганството чрез собственото си здраве. „На третата година тялото ми започна да се разпада, при това страшно бързо. Ставах все по-слаба, започнах да губя мускулна маса и си лягах в осем и половина.” Затова се отдава на „луди гуляи”, като яде само оризови питки и масло.

Чашата прелива, когато най-големият син на Пейджи Брус идва да живее при нея. Помолил я да купи пиле, а тя изяла половината. След това не можела да спре. „Просто подивях. За един ден изяждах половин пиле, два литра мляко, половин килограм сирене и три яйца. Просто трябваше да го направя. Така продължих няколко седмици. Децата ядяха много варени яйца и сирене.”

Днес Пейджи издава онлайн списание и държи магазин за сурова храна. Твърди, че най-голямата поука е никога да не се ограничава прекалено. „Много хора размишляват за многото вещества в животинските продукти, които може да асимилираме. Не знам защо, но опитът показва, че много от нас не могат да получат достатъчно протеини от веганската диета.”

Сега, когато погледне към двете си малки дъщери – вече на седем и на осем години – е сигурна, че са добре. „Имаше един момент, когато се притеснявах, че съм им нанесла вреди за цял живот, казва тя. Сега съм сигурна, че са добре. Въпреки че ядат също толкова пресни и сушени плодове, колкото и преди, зъбите им нямат нито един нов кариес.”

А най-забележителното е начинът, по който започнаха да растат. „Първото нещо, което казва всеки, който ни дойде на гости, е „Боже, колко са пораснали!”

* веганци (англ. – vegans) – строги вегетарианци, които приемат храни само от растителен произход, изключвайки освен месото и яйцата, също така и млякото, и млечните произведения. /Източници

Лечители.бг