От нашето раждане ние сме натискани да се храним по три пъти на ден. Тройният порцион от закуска, обяд, вечеря е кодиран толкова дълбоко в нас, че ние дори не се замисляме, дали това е най-удачното за организма ни. А от къде въобще идва това правило, спуснато сякаш “свише“.

Закуска

Много хора днес изпадат в паника, ако сутрин не хапнат нещо. Майките стават рано-рано за да приготвят сандвичи на децата си. Закуската обаче, както я познаваме, не съществува за големи части от историята. Римляните, например, въобще не са имали понятие за такъв тип сутришно хранене. Те обикновено консумирали само по едно блюдо на ден около обяд. Историите за разгули и ядене до откат са просто митове, разкрива специалистката по история на храната Каролин Йелдам. Горе-долу същата е ситуацията и с траките. Древногръцки хроникьор пуска мита, че този древен народ са яли, а след това са повръщали, за да се нахранят отново. А всъщност ситуацията е била доста различна. Например Спартак, който е с тракийски произход, е ял предимно мляко, ядки и плодове.

„От римски паметници става ясно, че самите римляни са вярвали, че е по-здравословно да ядат само по едно хранене на ден“, отбелязва Каролин Йелдам. По думите ѝ те са били обсебени от храносмилането и яденето на повече от едно хранене се считало за форма на лакомство. Това мислене повлияло върху начина, по който хората ядат много дълго време.

През Средновековието монашеският живот оказва своето влияние върху ритъма на хранене. Например по религиозни причини много хора по света не са могли да ядат нищо преди сутринта и по-специално – до края на сутришната молитва. Месо, млечни храни, пък може да се консумират само за около половината дни от годината, когато не са пости.

Смята се, че думата закуска навлиза в света от англо-саксонските обичаи. Думата „брекфаст“ на английския език през това време буквално означавало „прекъсване на бързината на нощта“.

Чак около 17-ти век се смята, че всички социални класове започват да ядат закуска. Чай, ястия като бъркани яйца и бекон започват да се появяват на масите на богатите. До края на 1740 г. стаите за закуска също започнали да се появяват в домовете на богатите. Бедните да не останат по-назад, когато имали какво и те хапвали.

Индустриалната революция в средата на 19-ти век регулира работното време, като работниците се нуждаят от ранно хранене, за да ги поддържат работния ритъм. Така всички започнали да ядат храна, преди да започнат работа, дори шефовете.

Обяд

Както вече отбелязахме обядът всъщност за дълги периоди от време е бил единственото хранене за деня. Хапването му е било обусловено векове наред от дневната светлина. Т.е. без електричество хората са били принудени да стават по-рано, за да използват дневната светлина за своята работа. Работниците често са се трудели по шест часа след изгрева така че когато слънцето вече било в най-високата си точка умирали от глад.
Произходът на думата „обяд“ е мистериозен и сложен, изтъкват историците. „Обядът беше много рядка дума до 19 век. Едни на Запад я свързват с старо-англиското „сватба“, а в славянската традиция с думата „обет“. Други лингвисти изтъкват, че понятието идва от комата хляб, който работникът на полето яде на крак.

Отново индустриалната революция помогна за установяването на второто ядене за деня. Храненето започва да се диктува изцяло от работното време. Мнозина работят дълги часове в заводите, а за да са достатъчно ефективни се нуждаят от „презареждане на био горивото“. Така първи индустриален стол е открит във Великобритания. По време на Първата световна война работническите столове по цял свят стават все по-популярни заради евтината храна там.

Вечеря

 

Третото ядене за деня в началото се е яло към 13 часа. Постепенно с развитие на изкуственото осветление вечерята се измества все по-късно и по-късно. По-всяка вероятност следобедното хапване на плодове в миналото постепенно е ескалирало до пир след залез слънце. Има данни това да се е случило за първи път във Франция в двора на Кралят Слънце Луи XIV.

През 60-те години на миналия век, пък домакините започват да се надпреварват, коя ще сготви най-вкусната вечеря у дома на мъжа си, който си идва умрял от глад у дома. В това своеобразно световно първенство по готвене се появяват редица нововъведения. Миксерът, електрическите котлони, конвектоматът, фритюрникът. През 1986 г. е сготвено първото микровълново ястие в такъв тип печка.

Извод

След тази кратка историческа справка стигаме до въпроса на върпостите кога и по-колко пъти да ядем. От една страна подаването на хранителни вещества на организма създава една предвидимост на биоритъма. Т.е. нашият организъм вече е приучен да получава своя порцион в определен час, което не е лошо. В противен случай той би започнал да трупа запаси, което води до затлъстяване.

От друга обаче диетолози изтъкват, че трябва да ядем само, когато сме гладни. Иначе не си правим добра услуга. Особено пък между 9 и 11 часа нашето тяло се чисти от токсините, а когато хапнем една мазна баничка за закуска ние пресчаме като с нож този свръхфин и важен за нашето здраве процес.

Нашите прабаби и прадядовци, които все още не са били формирани в ковачниците на заводите и индустриалната храна всъщност са хапвали само, когато усетили глад. А не заради часовника, който им казал сутрин, обяд или вечер трябва да бъде.

На последно място яденето три пъти на ден е една превантивна мярка, за да не се влиза в преразход на енергия. Когато денят е тежък и тичаме на много посоки, пропускане на обяда, например, няма да бъде съвсем здравословно.

Лечители.бг,

Последвайте ни във Фейсбук!

Вижте най-полезните продукти – Здраве и Красота от природата: