От колко калории се нуждае тялото на ден? Защо разделното хранене дава само временен резултат? Какво представлява „орторексията“ и идва покрай модните списания и реклами, които ни зомбират какво е редно и какво не. За новата модна опасност в диетите проговори популярният диетолог проф. Д-р Донка Байкова, преподавател в Медицинския университет в София.

Prof.BAjkova-Все повече лъскавите списания и тв-реклами ни натрапват слабото женско тяло като идеал. Какво бихте посъветвали момичета, които тръгват по пътя на диетите?

-Младите, а и не само, се стремят да подражават на манекените и в началото организмът има резерви, но тъй като в природата от нищо нещо не става, след свършване на резервите те започват да накърняват структурата на своите вътрешни органи. Тогава може да се отключи коварната анорексия. Необходима е консултация с различни специалисти – диетолог, психотерапевт и гинеколог. Интересно е, че се появява и т.нар. Орторексия. Тя се получава,- когато един човек чете прекалено много“улична“ литература и в него се създава психическа зависимост към качеството на храната.

-Каква трябва да бъде нормата за хранене на ден?

      -Всяка модерна страна има норми за хранене. Българските норми за хранене са регламентирани. Момичета между 16-20 години имат нужда от около 2000 килокалории, а ако спортуват – 2200 килокалории. Няма вредна храна, има неправилни количества и съчетания между храните. Често предозираме с вкусните храни, които са и най-нездравословни, и забравяме, че нашата потребност общо от плодове и зеленчуци за деня е около 500 грама на човек.

-Ако човек желае да се храни здравословно, как да започне?

      -Необходими са хранителни навици, които се формират в ранна детска възраст. Децата са претоварени в училище, понякога бягат от часовете. Но ако в учебната програма има въпроси, които ги вълнуват, те биха се интересували. Нека им разясним какво значи да се храним здравословно, за режима на хранене и как да избират храните – информация, която ще им бъде полезна за цял живот. 50% от популацията са жени, а те определят модела на хранене на едно семейство. Информираният човек с много по-малко средства подготвя една здравословна трапеза. Ще подбере полезната, а не само http://www.dreamstime.com/-image7666644вкусната храна, защото знаем, че често пъти най-вкусните храни са и най-нездравословни. Така например мазнините са носител на вкуса в човешката храна, но когато се предозират, стават враг №1.
Сладките храни носят удоволствие след консумация, отделят се ендорфини, но ако ги предозираме, излишните захари се трансформират директно в тъканни мазнини даже по-лесно, отколкото  самите хранителни мазнини в тъканни мазнини.

-Как основните групи храни – белтъци, въглехидрати и мазнини, трябва да присъстват в менюто ни?

      -Диференцираме храненето на здравия човек от това на човек със здравен проблем, за решаването на който може да подпомогне мощният хранителен фактор. В здравословния модел на хранене ние ядем, за да усвояваме максимално нашата храна, защото тя е горивото на нашия двигател с вътрешно горене. В сън ние имаме нужда от около 1500 калории, за да функционират вътрешните ни органи, дихателната система, сърдечната помпа, бъбречната функция. За движението на мускулите добавяме около 500 калории, т.е. общата дневна потребност от енергия е около 2000 ккал. Храната ни е необходима също така, за да обновяваме тъканите, ако сме зрели хора; ако пък растем и се развиваме (в детско-юношеската възраст), храната трябва да доставя и възможност за пластичен и енергиен материал за растеж и развитие. За да има максимална усвояемост, във всеки хранителен прием ние трябва да включим в менюто си по един представител на всяка основна група хранителни вещества, т.е. въглехидрати, белтъци и мазнини, плюс плодове и зеленчуци, които доставят витамини и минерали – активатори, катализатори на обмяната. Без тях основните хранителни вещества – белтъци, въглехидрати, мазнини, няма да могат ефективно да се използват за специфичните нужди на организма. Това важи за всички хора със здравословен модел на хранене.

- Какво се случва, ако се храним разделно – отделно ядем белтъци, отделно въглехидрати?

      – При комбинирано хранене – месо с картофи и салата, усвояваме 100% от приетото количество храна. Ако ядем месо със салата или картофи със салата, нищо лошо няма да ни се случи, но ще усвоим 30%. Защото липсват по 2 групи хранителни вещества и синтезът в Diet-Gклетките (в това число на мазнините) се получава по-трудно. Да, но след 2 седмици организмът е в състояние да комбинира сам приетите, макар и разделно, храни. И то с една седмица разлика в приема. Като му подам едната група, той задържа основната съставка, изчаква другата група да се появи (а след 5-7 дена все нещо ще си хапна), разпознава я, защото я очаква, хваща я и я закарва там, където е предишната и комбинира сам. Тоест, има дни, в които нищо съществено не съм яла, но на другия ден съм 1 килограм повече. Това означава, че точно предишният ден моят организъм тактично се е възползвал да си набави, каквото му е липсвало. Няма случай нещо да мине през стомашно-чревния тракт, от което организмът ни има нужда, и да не го забележи. Не всеки ден ям витамин С съдържаща храна, но от скорбут не боледувам, защото имам депо на витамини, минерали и на всички жизненоважни хранителни вещества за 22 дни. Все за 22 дни на този организъм нещо ще му подам. Такава е ситуацията с разделния метод на приемане на храната. Беше чудесно, отслабва се със сигурност, но след това се зацикля. Затова принципите трябва да се сменят, а човек да се надлъгва с метаболизма си. По този начин може да се свалят около 5 килограма месечно.

-Какво трябва да включва една здравословна закуска?

      -Една традиционна българска закуска включва: хляб, сирене, домат или мюсли, мляко и плодове. В млякото винаги има малко мазнини. Когато приготвяме ястията, винаги добавяме растителни мазнини, най-често слънчогледово олио. Науката за хранене на човека препоръчва за здравия индивид комбинирано смесено хранене, т.е. присъствие както на животински, така и на растителни храни.
За да отслабнем, активираме разграждането на мазнините с мощния фактор хранене. Тогава за определен период от време можем да си позволим алтернативен модел на хранене – разделно, нискоенергийно, фракционирано, монотонно и т.н. Например картофи със зеленчуци, ориз със зеленчуци, месо със зеленчуци и т.н. Усвояването на храната спада на 38%. Обикновено то е около 90%. Но за кратко! В човешкия организъм за всяко жизнено хранително вещество имаме запаси за около 20 дни. За 20 дни можем да си позволим алтернативен режим на хранене. Често обаче тези режими на хранене се правят некомпетентно и водят до дефицитни състояния.

-Какви храни трябва да преобладават в храната на хората, подложени на стрес?

      -Изискванията са специфични. Хората в стрес не бива да прибягват към газираните напитки, а да изпият една чаша прясно изцеден сок от моркови, кайсия, ябълки, а защо не от магданоз или зелени листни зеленчуци и да си набавят тези антиоксиданти. На първо място, храната трябва да бъде богата на антиоксиданти. Тези химически съединения се намират в храните. Те нямат пряко хранително значение, но са с мощно превантивно значение. Антиоксидантното съдържание на храните   различно. Това са не само витамините и минералите – С, Е, предшественикът на витамин А – бетакаротените, цинк, селен и др. Тук спадат полифенолите – над 5000 химични съединения. Към тях се отнасят флавоноидите. Друга група са около 600 известни каротеноидни съединения. Това са багрилните вещества, намиращи се в плодовете и зеленчуците: оранжево обагрените – моркови, кайсии, тиква, зелено обагрените – листни зеленчуци, ликопените – червени съединения на растенията – домати, червени чушки и т.н. Освен това билковите чайове, напитките на билкова основа, натуралните сокове, нектари и др.

-Дисбактериозата все по-често се среща заради употребата на бързите храни, чипсосве и антибиотиците и други лекарства в зимния сезон?

      -В стомашно-чревният тракт на човека има Полезната микрофлора и гнилостната са в конкуренция. Тези две групи микроорганизми са в непрекъсната конкуренция помежду си. Ако преобладава гнилостната, трябва да очакваме дискомфорт на цялата храносмилателна система.
Трябва да приемаме пробиотиците – живи микробиални клетки, които се съдържат в млечно-киселите храни и напитки на база традиционното българско кисело мляко. Цялата млечно-кисела гама от микроорганизми е полезна – Lactobacillus bulgaricus, Biffidus essensis, Streptococcus thermophilus. На второ място, диетичните фибри – целулоза, пектин, протопектин, лигнин и др. Те нямат хранително значение, но активират перисталтиката и абсорбират продуктите от т.нар. гнилостни процеси, които протичат в стомашно-чревния тракт, и помагат за тяхното отвеждане, без същите да имат възможност да се всмукат в кръвообращението и да причинят токсични реакции. Растителните храни са богати на диетични фибри. Това се пълнозърнестите видове – пълнозърнест хляб, неолющен ориз, царевица, овесени ядки и техните разновидности – мюсли, корнфлекс. Два пъти в седмицата е добре да се консумират варива – боб, леща. Фибри има и в зеленчуците и плодовете, а специално пектин в ябълките, цитрусите.

-Защо е толкова важно приемът на вода при диета?

      -Във водна среда протичат всички обменни процеси. Чрез кръвообращението става усвояването на храната, във водна среда става изхвърлянето на разградните продукти (чрез урината). Често жаждата определя потребността от течности, но не бива да се разчита на нея. Ако се приемат малко течности, се концентрира кръвообращението, урината, фекалиите, може да се получи констипация, а концентрираната кръв може да е причина за образуване на жлъчни и бъбречни камъни.

-Хранителните добавки – за или против и как да разпознаем подходящите за нас?

      Хранителните добавки са обогатители на хранителния прием. Те го допълват и балансират. Имат мощно превантивно значение. Те са биологично активни вещества и все по-често се налага съвременният модел на хранене да бъде обогатяван с тях. Това важи за здравия човек.
При специални физиологични състояния – бременност, кърмене, оздравителен период след боледуване, организмът се нуждае от повече биологично активни вещества. Тогава трябва да внесем с хранителната дажба оптимално количество биологично активни вещества. Това е хранителна плътност – в единица калорийна стойност (напр. 1000 ккал) да присъстват оптимално количество биологично активни вещества – витамини, минерали, антиоксиданти. Често това е трудно постижимо и е необходима консултация с опитен специалист по хранене и диететика, който  да подготви за конкретния човек оптимален енергиен и хранителен прием, за което помагат хранителните добавки. Аз лично смятам, че не бива да се използват безразборно, тъй като често те са комбинирани. В техните упътвания може да се укаже само, че те спомагат за подобряване структурата и функцията на дадени органи и системи, но точно заради това потребителят не може да се ориентира и би могъл да си навреди при погрешен избор.

Lechiteli.bg