Lechiteli_TitianovaАкад. проф. д-р Екатерина Титянова е началник на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във Военномедицинска академия-София. Завежда катедра към Медицинския факултет в СУ „Св. Кл. Охридски“.  Секретар е на отделението по международни отношения в Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Акад. Титянова е председател на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Наскоро асоциацията организира първия регионален обучителен курс на Европейската академия по неврология. Във форума участваха над 200 лекари от 10 държави и 12 лектори от България и ЕС.

- Акад. Проф. Титянова, какъв е акцентът на деветата среща на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика?

- Деветата среща на сдружението е част от инициативата „Европейска година на мозъка“. Тя бе организирана в навечерието на значимо научно събитие – първия регионален курс на обучение по неврология на Европейската академия по неврология. Основен акцент в научната програма бяха тайните на активното стареене. Този въпрос, макар и често дискутиран, не се разбира напълно, тъй като много хора неправилно приемат, че физиологичните промени, които настъпват с възрастта, са болестни. Когато говорим за „спиране на стареенето на мозъка“, разбираме преждевременното или патологичното стареене – процес, в който промените на мозъка и неговите функции не съответстват на биологичната му възраст. Това се наблюдава при редица заболявания – мозъчна атеросклероза, инсулти, деменции, инфекции, генетични заболявания, токсични и метаболитни въздействия, мозъчни травми и др. За щастие, макар и лимитирана, възможността на човешкия мозък да се реорганизира продължава през целия му живот. Науката показа, че стволови клетки се откриват и във възрастен мозък, като зрелите мозъчни клетки могат да се реорганизират. Доказателство за това е, че след мозъчна увреда функцията на засегнатата част може да се компенсира от друга, което се стимулира посредством интензивно ре-обучение и специфично ориентирана неврорехабилитация.

- Вашата лекция бе посветена на тайните на активното стареене, разкажете ни за тях?

- Активното стареене е основна мисия на XXI век поради тенденцията за глобално застаряване на населението в целия свят. За по-малко от век средната продължителност на живота в света се е удвоила, а в някои държави, като САЩ и Австрия, надхвърля 83 г. По данни на Световната здравна организация към 2004 г. България се нарежда на 6-о място по възрастно население над 65 г. след Япония, Италия, Германия, Гърция и Швеция. Очаква се през 2025 г. населението в пенсионна възраст да нарасне до 21% Това поражда редица социални, здравни и икономически проблеми, чиято основна тежест се прехвърля върху по-младото поколение.

Днес се знае, че физиологичното и биологичното остаряване и продължителността на живота на всеки човек са генетично програмирани, но редица фактори – наследствени или придобити, могат да потенцират болестни процеси и да доведат до преждевременна смърт. Научни доказателства показват, че най-дълго живеят хората, които имат най-добри гени (най-дълги теломери), най-малко рискови фактори, най-добър социално-икономически статус, най-високо образование и ползват най-добра медицинска помощ. Това определя превантивната медицина като основна стратегия за постигане на активно дълголетие. Наскоро чествахме 10-годишния юбилей на двуезичното научно списание „Невросонология и мозъчна хемодинамика“, което издава нашата асоциация. Вече едно десетилетие списанието е трибуна за научен обмен между практикуващи невролози и български и чуждестранни учени, което допринася за издигане на престижа на българската наука у нас и в света.

- Какви са съвременните подходи при профилактиката и лечението на мозъчните инсулти и деменциите?

- Профилактиката на мозъчните инсулти и деменции е насочена към контрол на основните съдови рискови фактори – артериална хипертония, захарен диабет

метаболитен синдром, мултифокална атеросклероза и други, което трябва да започне, преди болният да е получил мозъчно или сърдечно увреждане. В тази насока ключова роля имат личните лекари, които своевременно и първи откриват рисковите фактори и могат адекватно да ги контролират. Упражняването на мозъка (чрез обучение и ре-обучение), умерената физическа активност, социализацията и позитивното мислене играят ключова роля в процеса на активно дълголетие и предпазване от умствен упадък в по-напреднала възраст. Показано е, че провеждането на адекватна първична профилактика (преди поява на болест) намалява значимо риска от инсулт през всички възрасти, а вторичната профилактика (след вече прекарано мозъчно заболяване) ограничава последиците от мозъчно-съдовата болест, снижава риска от инвалидизация и повишава качеството на живот дори и в случаите на трайна инвалидност.

Sirius-D – природното средство № 1 за възстановяване след инсулт и болести !!!

- Какво представляват съвременните роботозирани методи за неврорехабилитация при болни с мозъчен инсулт, какви са преимуществата им и прилагат ли се успешно и у нас?

- Съвременната неврорехабилитация използва различни електронни и роботизирани методи за компенсация на двигателните и сетивните функции на нервната система, чрез които един парализиран човек може да ползва своите крайницил Ако пациентът упражнява, макар и с помощно средство (компютърно или друго), своите неподвижни крайници, с течение на времето той придобива нови умения с тях поради факта, че в мозъчната кора се създават нови центрове, заместващи функцията на загиналите клетки. Съществен принос в този процес имат мотивацията на болния и подкрепата от страна на неговото семейство. В световен мащаб се прилагат и различни програми за ресоциализация на болните, наречени „Втори живот“ (Second Life). В България тези подходи все още не са получили популярност, но има позитивна тенденция за тяхното внедряване.

- Какви са съвременните методи за лечение на мозъчния инсулт и използват ли се у нас?

- Новостите в лечението на острия исхемичен мозъчен инсулт се отнасят до възможностите за реваскуларизация (отпушване на артерията) чрез тромболиза (медикаментозно разграждане на кръвния съсирек), ендоваскуларно стентиране (поставяне на стент) и/или тромбектомия (механично изваждане на тромба) през първите 3-4,5 часа от възникването му. Тези методи обаче могат да се приложат само при подбрани пациенти в няколко центъра у нас, които разполагат с необходимите специалисти и медицинските технологии. Извън това основен проблем, който възпрепятства тяхното по-широко използване, е късното хоспитализиране на болните с инсулт след 3-6 час от началото на инцидента.

- Все по-често при диагностиката на съдовите заболявания се използват ултразвукови изследвания. Какви са техните предимства?

- Тези методи са високоинформативни, напълно безвредни, могат да се прилагат многократно и имат протективен съдов ефект – лицата, които често се изследват с ултразвук, по-рядко развиват атеросклероза. Това ги прави средство на първи избор за диагноза и скринингови изследвания във всички възрасти. Ултразвуковите образни методи диагностицират различни патологични процеси – от ранни промени в съдовата стена до изразени атеросклеротични плаки, стенозиращи или запушващи съдовия лумен. Могат да се откриват и микроемболи (движещи се частици в кръвта, запушващи артериите), предизвикващи сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Често атеросклерозата е клинично непроявена („асимптомна“) и пациентът разбира за нея едва след като направи ултразвуково изследване или получи съдов инцидент.

- Кога е разумно пациентите да си направят профилактично изследване?

- Обичайно първите клинични прояви на атеросклероза са след четвъртото-петото десетилетие на живота. Това е и възрастта, когато трябва да се провеждат ежегодни профилактични прегледи, включително ултразвуково изследване на шийните и мозъчните артерии Така могат да се открият скрити заболявания, за които пациентът не подозира, и да се вземат мерки за своевременно лечение и профилактика на евентуални усложнения. При наличие на съдови рискови фактори или вече прекаран съдов инцидент изследването е показано във всяка възраст. То може да се извърши с талон З „a“ по линия на НЗОК.

- С каква апаратура за ултразвукови изследвания разполага Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА?

- Прилагаме както рутинни, така и уникални за страната изследвания – ултразвукова ангиография (B-flow) и 4-измерно изобразяване на различни съдови и несъдови структури на тялото. Работим в тесен контакт с ангиолози, съдови хирурзи и ендоваскуларни специалисти от цялата страна и допринасяме за прецизна съдова диагноза, без да е необходимо да прилагаме инвазивна ангиография (т.нар. златен стандарт), при която може да има усложнения. В този смисъл съвременните ултразвукови изследвания от високотехнологично ниво на компетентност все повече изместват инвазивните методи на изследване, при които се използва контрастно вещество за оцветяване на съдовия лумен

Lechiteli.bg