Известният руски учен Владимир Вернадски в началото на ХХ век, изучавайки глината, открива в нея редица интересни свойства, които свидетелстват в полза на древните митове за сътворението на човека. В състава на глината се оказало, че влизат всички макро- и микроелементи, които има и в нашия организъм.

 

Най-интересното е, че те са в глината в почти същите пропорции!

 

Американски учени направиха сензационно откритие, което потвърждава на по-високо ниво заключенията на Вернадски. Те открили, че обикновените глини съдържат основните елементи на биологичния живот, които изграждат мембраните на човешките клетки и на други биологични организми.

Следва да се отбележи, че клетъчните мембрани не само участват във формирането на клетките, но също така съдържат генетичния код на организма – РНК, която е в основата на целия живот.

 

Геолозите различават 40 вида глина.

Те се различават по състав, структура и цвят. Има синя, бяла, червена, жълта, зелена, сива и дори черна глина, всички те имат много различни нюанси. Цветът и оттенъкът на глината са на практика нейните свойства, които се определят от химичния състав, който дава и лечебните свойства на глината

Електролитният й състав я прави добър проводник на енергия, затова с нейна помощ тялото може да се освободи от нечистотиите и бактериите и да се снабди с редица полезни микроелементи. Тя е прекрасно безплатно лекарство, което може да се използва за най-различни цели. Според българския народен лечител Иван Йотов

 

glina-1

От древни времена глината се използва като лекарство, най-вече за външна употреба



глината е дар Божи.

С нея той лекува всякакви болести, с изключение на рак 4-а степен, когато мембраната на клетката е разрушена и не може да предаде нечистотиите на глината. От древни времена глината се е използвала като лекарство — най-често за външна употреба — през кожата. Виждали сме как прасетата се търкалят в калта, а след това изстьргват засъхналата кал от дърветата. Много ветеринарни лекари използват глината с лечебна цел. Например Д. Армстронг в книгата си „Водата на живота“ описва как с помощта на глина и урина е излекувал счупения крак на породист жребец — кракът не само е зараснал успешно, но се е възстановила козината и не са останали никакви следи от травмата. Майка ми преди доста време си счупи крака и си спомням, че тогава баща ми я лекуваше по същия начин — с глинени компреси, които навлажняваше с урина. Майка ми живя още 20 години, без нито веднъж да се оплаче от някаква болка в счупения крак. Мнозина съвременни лечители твърдят, че глината губи лечебните си свойства, ако се държи в кофа или тенджера. Глината може да бъде червена, жълта, синя, бяла — цветът зависи от утаечните скали. Съставът й също е различен в различните местности.

 

Лекарите препоръчват бялата глина

Известна още като „каолин“, препоръката е да се приема вътрешно при стомашно-чревни заболявания. Също така я използват при подсичания, изгаряния, рани. Авицена лекувал с нея хронична диария, болки в пикочния мехур — тъй като тя изсушава, без да изгаря. Каолинът влиза и в състава на някои препарати за очи. За лечение се използва глина от местността, в която живее болният. Специалистите определят като най-хубава тази глина, която, след като се разреди с вода, се утаява бавно. Глината е известна с адсорбиращите си свойства — водата, в която тя се е утаявала, е много чиста, с нея може да къпете скрофулозни деца. Тази вода става за пиене, за готвене; тя подобрява работата на черния дроб, стомаха, чревния тракт; подходяща е за лечение на колит, хемороиди, запек; затоплена, може да се използва за клизми. Приготвя се изключително лесно: вечер преди лягане се сипва 1 ч. л. глина в чаша с вода. На сутринта водата е готова за пиене. За пречистване от тежки метали, вредни примеси и дори от радиация е достатъчна една шепа глина на 3-литров буркан с вода. Водата и глината Водата съдържа огромно количество микроелементи: олово, хром, кадмий, барий, селен, манган, мед, цинк, магнезий, йод, бром, никел, литий. Специални лаборатории следят количеството на микроелементите във водата да съответства на установените стандарти. Ако например във водата липсва литий, хората често изпадат в депресии.

 

Литий може да получите в домашни условия

Поставя се бучка захар в супена лъжица и се държи над печката — щом захарта се разтопи, се изтръсква над нея пепел от запалена цигара и лъжицата се потапя в половинлитров буркан с вода. На другия ден водата с литий е готова — тя ще ви помогне да се освободите от депресията, също така може да се използва за компреси. Морската вода съдържа над 70 различни микроелемента; тя не става за пиене, но е изключително подходяща за компреси с глина. Можем да определим какви микроелементи не ни достигат чрез анализ на космите: концентрацията на микроелементи в тях е 10 пъти по-голяма, отколкото в кръвния серум. Обикновено в косата на болните от шизофрения се съдържа повече олово и желязо и по-малко кадмий и манган, отколкото в косата на здрав човек. Недостигът на цинк говори за липса на витамини в организма, а това води до образуването на аденоми, импотентност, диабет, влошаване на зрението и др. С водата човек получава микроелементи, а с потта ги губи. Вода, в която са накиснати джанки или целина, утолява жаждата за 30 минути, а освен това намалява потоотделянето. Често в старите леярски цехове в медните съдове за вода са сипвали по шепа глина.

 

Лечението с глина намира широко приложение в народната медицина при кожни болести, натъртване, артрит, шипове, ухапвания от оси, стършели, отровни паяци, при главоболие, мигрена, запек, висока температура.

 

Глината трябва да бъде чиста, пресята и измесена на тесто с малко вода. Така приготвена се увива в парче памучен плат и се налага, където е необходимо. Държи се 2-3 часа, докато е още влажна. Глиненият компрес, сложен върху корема, се покрива с топла завивка. Един път употребена, глината се изхвърля.

 

glina-2

Нашите предци са обработвали неслучайно глината с крака

Артрит

Добре измесена с вода глина се увива около болното място и се превързва. Преспива се с компреса. На сутринта мястото се почиства, глината се изхвърля на недостъпно място. Лечението се повтаря до оздравяване.

 

Шипове

Измесва се глина с 1 чаена чаша ракия първак и 1/2 чаена чаша счукана морска сол. Разстлана върху памучен плат смес се налага върху болното място. Покрива се с хартия и се превързва с вълнен шал. Болният спи с компреса. Лечението не се прекъсва 10 нощи.

 

Запек и катар на червата

Глината се измесва с топла вода до получаване на мека каша. Разстила се върху тънък памучен плат, достатъчно голям, за да обхване целия корем. Глиненият компрес се покрива с топла кърпа и вълнена завивка. Държи се до засъхване на глината, след което се измива с топла вода, а глината се изхвърля.

 

Главоболие и мигрена

Прави се глинен компрес на главата. В този случай глината се измесва с оцет и се слага направо върху главата.

 

Натъртване

Глината се измесва наполовина с вода и оцет, разстила се върху плат и се обвива болното място.

 

Кожни обриви

Прави се компрес с глина, замесена наполовина с оцет и вода. Държи се до засъхване на глината.

 

Висока температура

Компресът от глина, замесена с оцет има най-голям ефект.

 

Ухапване от оси, пчели, стършели

Върху отеклото място се поставя компрес от чиста пресята глина, измесена с оцет.

 

Ухапване от скорпион

Ако има възможност, на ухапаното място да се направи баня с глинена кал, разбъркана в голям съд. Ако това е невъзможно, раничката да се наложи с дебел компрес от разбъркана с оцет глина.

 

ЛЕКУВАНЕ С БЯЛА ПРЪСТ

 

Сърцебиене

500 г бяла пръст се залива със силен винен оцет. Кашата се нанася върху памучна кърпа и с нея се покрива сърдечната област. Народната медицина използва същото средство и за лечение на артрит, ревматизъм, ишиас, лумбаго.

 

Натъртено, ударено, смазано

Бяла пръст се попарва с врял оцет или вряло вино, слага се в кърпа и ако няма рана, се налага върху поразеното място.

 

glina-3

Глинени стомни, кани, бърдучета и други съдинки, са неизменна част от бита по нашите земи, които отдавна са заменени с пластмасите.


В българската традиция и бит

глината е широко разпространена. Старите българи замесвали глината за онзи отколешен домакински уред, който в днешно време виждаме само в етнографските изложби, а именно ПОДНИЦАТА. Не е имало тогава къща без подница и връшник (нали това е бил единствения начин да опечеш пита, баница или печено ястие), така като сега почти няма човек, който да е ял ястие приготвено по този начин. Готвенето на подница изчезва преди около 70-80 години, когато навлезли железните печки на дърва, снабдени с фурна.