Преди половин век тази хипотеза била характеризирана с фразата на Нилс Бор „безумна идея”, без да влагат в това положителния смисъл, даден й от автора. Сега привържениците й стават все повече, макар че много от тях не успяват да приемат хипотезата изцяло. Тя обаче е изложена в труд, появил се преди години по книжните лавици и носещ загадъчното име „Холографската Вселена”. Ако всичко, казано в нея, е вярно, значи ние живеем нов, загадъчен и удивителен свят. Ще се опитаме да изложим основните положения.

Всичко започва със загадката на квантовата физика – физиката на елементарните частици. Оказва се, че електронът и другите елементарни частици имат удивителна способност – да се държат като частица, имаща определена маса, и като вълна – електромагнитно поле без никаква маса. Това не можело да бъде обяснено и много години учените му давали термина „дуализъм на природата” – способност на природните явления да встъпват едновременно в два образа.

 

След това се появила още една загадка. Оказало се, че върху резултатите на експериментите с елементарни частици влияе, грубо казано, личността на експериментатора. Впечатлението било такова, че хората със своето съзнание неволно задвижвали природата под себе си и постигали необходимия резултат. Въпросът за научна обективност в този случай изобщо не стоял. И накрая направо главозамайващо било откритието, че електронът и неговите „колеги” се държат като частици само в присъствието на учения, провеждащ експеримента.

Ако никой не ги гледа, те са вълна. А това означава, че човек наистина волно или неволно ръководи природните явления. И това довело до извод не само шокиращ, но и страшен: ние живеем в свят, който може да се измени под влиянието на странична воля. Наистина, всичко се състои от атоми, атомите – от елементарни частици, и ако те изведнъж се превърнат във вълна, която няма маса… Тогава всичко буквално ще отлети като вятър. А може би го няма това всичко? Такава идея, навярно най-безумната от всички безумни, е издигнал „бащата на атома” Нилс Бор.

Той смятал, че елементарните частици, а следователно целият заобикалящ ни свят, съществува само когато го гледаме. Срещу това възроптали друг гений – Алберт Айнщайн, и неговите ученици Розен и Подолски, публикували статия, доказваща, че светът все пак съществува независимо от това виждаме го, или не.

Възможно ли е видимата материя да е само проекция на една холограма

Възможно ли е видимата материя да е само проекция на една холограма

Всички ефекти и части материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция на една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не пасва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма. Това е опит математически да се съчетае квантовата физика с Теорията на относителността.

Японски учени доказаха математически холографския принцип, според който гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение.

Учените нямат никаква представа какво да направят, за да докажат съществуването на безгравитационната Вселена, съществуваща паралелно на нашата, но са убедени, че математическите изчисления са достатъчно потвърждение на тази сензационна теория.

Много години физиците се опитвали да разгадаят тези феномени. В хипотезите, една от друга по-безумни, нямало недостатъци. Но всички рекорди счупил Дейвид Бом, професор от Лондонския университет, един от изявените специалисти в областта на квантовата физика. Той смята, че светът, в който живеем, нашата всекидневна реалност всъщност е само илюзия, наподобяваща холографско изображение. Под нея се намира по-дълбокият ред на битието – безпределното и начално ниво на реалността, от което се раждат всички обекти и включително видимостта на нашия физически свят, аналогично на това как от парче холографска лента се ражда пълно изображение.

По-просто казано: светът, в който живеем, е холограма на явления и събития, имащи място някъде в далечните, възможно много далечните дълбини на Космоса. И също е възможно тези явления и събития да не се случват в действителност, а просто да действат по предварително подготвен сценарий във вид на холограми на Земята.

Бом не е първият, изказвал тази идея. Дълго преди него немският философ от XVIII век Имануел Кант е твърдял, че живеем в илюзорен свят, че всичко съществува само защото го виждаме. А когато не го виждаме, го няма. През XX век Нилс Бор довел докрай тази идея, свеждайки я към елементарните частици, като предположил, че те вероятно имат материална същност не само в лабораториите под погледа на експериментаторите, а и във всекидневния живот, просто защото наблюдаваме околния свят. Нито Кант, нито Бор са казвали нещо за холограма, вероятно защото по тяхно време тя още не е била открита.

Няколко думи за холограмата.

На всички ни е известна и вече никого не удивлява уникалната способност на лазерния лъч да записва и възпроизвежда триизмерни образи. Първият, подхванал и подкрепил идеята на Бом, не е физик, а неврофизиолог – Карл Прибрам от Станфордския университет. Дълги години той, както и други изследователи, търсел в мозъка участък, отговарящ за паметта, и не го намирал. Създавало се впечатлението, че паметта е във всичко, което съставлява живота, съдържа се във всяка част, всяка клетка от мозъка. Само дето това не можело да бъде. Но когато Прибрам се запознал с хипотезата на Бом, той разбрал – може би и с паметта е така, ако тя е холограма на събития, случващи се на друго място. Тогава всяка мозъчна частица, като холографска лента, съдържа отговора на въпроса за миналото.

Lechiteli.bg