Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Беше време, когато по улиците и дворищата на повечето села и малки градове у нас растяха хиляди черничеви дървета, чиято листна маса се използваше за хранене на копринените буби – занятие, носещо значителни доходи на много български семейства. С развитието на синтетичната химия и създаването на невероятно разнообразие от тъкани с удивителни свойства и значително по-ниска цена естествената коприна постепенно загуби своите позиции и се превърна в истинска екзотика. На много места обаче дърветата останаха и всяка година се обсипват със сочни и сладки плодове, които някак унило и тъжно окапват под жарките лъчи на лятното слънце.


Черницата живее изключително дълго.
В библейския град Йерихон (принадлежащ сега към Палестинската автономия) расте черница, чиято възраст се оценява на 2000 години. Според преданието в нейната сянка прохлада от знойните слънчеви лъчи са търсели пророк Йона и дори Исус Христос. В много народи са съхранени предания и легенди за това уникално библейско дърво. Според една от тях, възпята от римския поет Овидий в сборника от елегии „Метаморфози“, двамата влюбени – Пирам и Тисба, първообрази на безсмъртните Шекспирови герои Ромео и Жулиета, намират своята трагична гибел под могъщо черничево дърво. Тяхната невинна алена кръв обагря плодовете на дървото. Известни са няколко десетки разновидности на черницата, но най-разпространени, в това число и у нас, са бялата (Morus alba), черната (Morus nigra) и червената (Morus rubra).

Освен дългоживуща, черницата е и много плодовита.
Едно голямо дърво може да роди до 200 кг плод.
В редица народи са съхранени рецепти за използване на плодовете на черницата за производство на сладка, безалкохолни напитки, вино, различни видове дестилати, както и като лечебни средства срещу редица болести. За съжаление те са изключително нежни и, поради значителното съдържание на ферментируеми захари, лесно податливи на развала.
Дори и в хладилник могат да се съхранят само два-три дни. По тази причина те на практика не могат да се намерят в прясно състояние по пазарите и в магазинната мрежа. Екзотика са и продукти на тяхната преработка. В много страни се предлагат сушени плодове, които в значителна степен запазват биологично активните вещества на свежите.

Всъщност, тяхното получаване не е никак трудно.
Най-напред в продължение на една-две седмици плодовете се сушат на слънце, а след това около час се доизсушават във фурна при температура около 40 0С.

Обширната информация за лечебните свойства на плодовете на черницата стана повод от тях да се заинтересуват както химиците, така и медиците и диетолозите. Изучаването на техния химичен състав по категоричен начин доказа наличието на редица ценни нутриенти, някои от тях превърнали се в истински съвременни легенди. Съдържанието на въглехидрати (главно глюкоза и фруктоза) в черниците е съизмеримо, а нерядко и надхвърля това в гроздето, достигайки стойности от порядъка на 25%. Ето защо
тези плодове са подходящи за производство както на вино, така и на качествена ракия.

Странно и необяснимо е, че и до сега у нас масово за производство на домашна ракия се използват джанките, които, поради ниската си захарност, изискват добавяне на значителни количества захар, а и полученият продукт далеч не е с добро качество.

Черниците съдържат и значимо количество (1,7%) влакнини – главно пектин, които имат благоприятно въздействие върху храносмилателния тракт и, поради изявената си сорбционна способност, способстват за извеждане на редица вредни за организма вещества – тежки метали, холестерол, жлъчни киселини и различни ендо- и екзотоксини.
Съдържанието на мазнини, концентрирани основно в множеството семенца на плода, е около 0,4%, но в тях са открити редица ценни моно- и полиненаситени мастни киселини, чийто благоприятен ефект върху човешкия организъм е добре известен.

Присъщо на плодовете е ниско съдържание на белтъчини, което в случая на черниците е около 0,7%. В тях са открити редица органични киселини, чието съдържание е около 1,2%. Сред тях преобладават лимонената, ябълчната и фосфорната. Наборът от витамини е наистина внушителен – А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, Е, К, които имат ярко изразено тонизиращо и предпазно действие по отношение на човешкия организъм. Високото съдържание на витамини от В-групата, предопределя благотворното въздействие на черниците върху въглехидратния и белтъчния обмен, както и върху доброто функциониране на нервната система.

Особено полезни за нервната система са белите черници.

Присъствието на витамините с изявено антиоксидантно действие – А, С и Е, способства за поддържане на добрата кондиция и обновяването на клетките на организма, както и за предотвратяването на туморни образувания. Тяхното действие се усилва и от наличието и на други мощни антиоксиданти – антоциани, флавоноиди (кверцетин и др.) и станалия вече легендарен ресвератрол.
Установено е, че антоцианите на черницата имат кардиопротективно действие, повишават здравината и еластичността на капилярите, препятстват агрегацията на тромбоцитите и, по сложен механизъм, увеличават нивото на азотния оксид, магическото вещество, което разширява кръвоносните съдове и понижава артериалното налягане. Тяхното антиканцерогенно действие също е убедително доказано.

Ресвератролът, фенолното съединение, чието откритие в червените вина предизвика истинска еуфория, в значими количества се съдържа и в черниците. Освен силно антиоксидантно действие, това уникално вещество, което някои растения продуцират за собствената си защита, способства за намалението на нивото на лошия холестерол, както и това на глюкозата в кръвта.

Букетът от нутриенти в черницата се допълва от внушителен набор от минерали – калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, манган, фосфор, селен и т.н. и т.н. Независимо от множеството биологично активни вещества в тях, калорийността на черниците е едва 50 ккал/100г.

За родина на черницата се приема Китай, където в продължение на много столетия ревностно и под заплахата на сурово наказание се пазела тайната на черничевото дърво и производството на прочутата китайска коприна, покорила света със своето изящество и финес.

Блясъкът на кралските дворове в продължение на хилядолетия в значителна степен се е дължал именно на нея – коприната, пристигаща от далечната и тайнствена източна страна.
Източник: jivotatdnes