За тайните на здравословното хранене по повод 40-дневните Коледни пости разговаряме с проф. Връбка Орбецова. Тя е член на Научното дружество на Балканския съюз по клинична лаборатория и онкология, на Американската асоциация по клинична химия.  Освен това тя се занимава от дълги години с алтернативна медицина.

-Проф. Орбецова започнаха коледните пости, но все още е загадка, до колко са полезни и какво се случва вътре в тялото на човека?

      -Наистина постите не бива да се фаворизират, защото не са универсално полезни за всички. Не можем да не отбележим обаче , че при болшинството от хората те дават едно пречистване на душата и тялото. Ако говорим във физически аспект, то в този период се лишаваме от храни, които натоварват с доста шлака и отпадъчни продукти организмите ни. По мое мнение това са преди всичко белтъчните продукти -месо, мляко, сирене яйца и месо. Те съдържат сложни масти, които ние на втори етап доусложняваме, ако мога така да се изразя, със самата кулинарна обработка. Това са пушените, пържените и маринованите храни. Те натоварват с доста радикали нашия организъм. Налага се допълнителното им обработване от черния дроб за да бъдат обезвредени и да бъдат изхвърлени.

-Говорите за храната като за мини, които трябва да бъдат внимателно обезвредени, защо?

      -Да защото определени концентрирани и силно преработени храни увеличат токсичния натиск в организма. В този смисъл постите са един добър повод да се намали обременяването ни с излишни и отпадни продукти и да се изхвърлят от тялото ни вече натрупаните. Така се пречистват и самите пречистващи органи-бъбреци, черен дроб, бял дроб, кожата. Ставите стават по еластични.

-Кои храни ни натоварват най-много?

      -Тези, които изискват по-продължително преработване и които водят до образуването на междинни метаболити, които сами по себе си имат някакви увреждащо или натоварващо действие. Това са сложните въглеводи и масти, мукополизахаради, микозахари, които са доста комплексирани и за да се стигне до заложените в тях нутриенти т.е. простите хранителни вещества, тялото прави голям разход на енергия и ензими (смилателни сокове). Трябва обаче да се погледне и какви са окончателните продукти от метаболизма. За повечето хранителни вещества това е въгледвуокисът, който се елиминира чрез дишането. Най-натоварващ като краен продукт е амоняка, който е краен продукт на белтъците. Ето защо при тях е строго определено минимум, оптимум, максимум. Точно по тази причина, за да не се превиши капацитета на организма за елиминиране на крайния продукт на амоняка, който е токсичен за мозъка ни. За това е толкова важно да се спазва дозировка по отношение на количеството на приеманата белтъчна храна. Ако ни е в повече се превишава капацитета за обезвреждане на амоняка в черния дроб. Там той се превръща в урея, или в бъбреците, където се елиминира като амониеви соли. Така че и двата органа е важно да се в изрядно състояние, за да не се натрови тялото ни при преработката на самата храна.

-Кои са по-здравословни, животинските и растителните белтъци?

      -Да, белтъците се делят на растителни и животински в зависимост от какъв произход е храната на трапезите ни. Вторите са по-пълноценни и се съдържат в месото, бялото и червените меса. Защото те съдържат всички незаменими аминокиселини, което определя всъщност тяхната биологична пълноценност. Яйцата също са пълноценни. Растителните белтъци са по-желани заради самата обща конституция на растението и съдържанието в него и на други вещества като въглеводи и фитонутриенти. Но пък там трябва да се прави микс от зеленчуци и плодове. Т.е. едни зеленчуци съдържат пет есенциални аминокиселини. Други съдържат 2, трети – 4. Но за да се направи набор от 8 незаменими трябва да се комбинират от различен вид растения и в по-голямо количество.

На втори етап правим храните още по-трудни за усвояване от тялото при кулинарната обработка. При християнските пости се казва, че не се яде месо и не се блажи. Т.е. намалява се вноса на белтъци и вноса на наситени масти, които се съдържат в животинските продукти, които, както знаем, не са най-добрите мазнини. Така християнския пост постига две цели – дава се възможност на кръвоносните съдове да си починат, а бъбреците и черния дроб биват пощадени от това, че преработват храни с ниско съдържание на белтъци, каквито са растителните продукти.

-Как ще коментирате практиката, при някои по-ревностни християни, където майката, например, готви един тип храни и децата щат-нещат се подлагат на постите?

      -Подрастващите организми не биват да се подлагат на такъв хранителен режим. Тук говорим за кърмачета и деца. Възрастният човек общо взето стига до едно ниво и поддържа статукво. Докато младежите трябва и да надграждат, да растат. В никакъв случай не се препоръчват поста не само на малките, но и на тийнейджърите. При тях, пък се формират детеродните органи.

-Теолозите казват, че въздържанието от храна изчиства човека и в духовен план, извисявайки душата. Какви са вашите наблюдения?

      -Духовното трябва да превъзхожда материалното, още повече че винаги свързваме, приемането на местна храна с греха от убиването на животните. От друга страна то се свързва с това чревоугодничество. Не случайно подаграта се нарича царската болест. С други думи идеята за поста се противопоставя на индекса на материалното благополучие, както схващаме храната. Сега е времето да обърнем повече взор към духовния си свят, отколкото към материално благополучие. Пример в това отношение са отшелниците, които можем да кажем, че са в перманентен пост.

-Откривате ли връзка между един аскетския режим на хранене и феноменалните способности у някои екстрасенси?

      -Категорично и имам съвсем конкретни пример, които показват, че постите усилват свръхестествените способности. Има лечители, например, които за да предприемат някакво особено и продължително лечение на даден пациент, гладуват и даже жадуват. Това е една предпоставка за изостряне на сетивата. Има вярно в приказките, че гладният човек е по-чувствителен и сетивата му са по-изострени – зрение слух, интуицията. Самите животни когато ловуват , когато са гладни усещат и най-малки полъх и шум. Изглежда, че този атавистичен белег не е непознат и на човека.

-Споделите някой конкретен пример?

      -Една от добрите лечителки-Цветанка Миланова откакто я познавам има различни периоди в своя режим на хранене в зависимост от сериозността на заболяванията, с които се занимава в момента. Тя предварително започва да пости, не пие вода и след това започва да въздейства на болния. Така тя от една страна пречиства организма, а от друга засилва своя Дух. Вярва се, че колкото по-чисто е тялото толкова са по-силни тези способности. Постите са символ на лечителя, който се готви да поеме цялата отговорност по здравето на човека. Иначе понякога тялото ни спира, защото ни кара да мислим за него непрекъснато. Както хирургът изчиства, стерилизира своя инструмент преди употреба, така и някои от феномените чрез гладуването поставят своите сетива в по-висока степен на работоспособност.

-Преди изповед постът също е доста суров, но след това има редица свидетелства за промяна в житейската пътека на човека в положителна светлина?

      – Абсолютно, постите и отказът от материалното дават по-лесен достъп до т. нар. божествено ниво. Храненето обаче в никакъв случай не е някакъв порок. Все пак без него не можем да живеем. От друга страна прекомерното хранене, алчността, лакомията сякаш вървят ръка за ръка. За това те са наречени пороци в религията.

-Квантовата и вибрационната медицина споделят мнението, че определени храни носят определена вибрация. Съгласна ли сте, че месото заземява човека?

      -В науката храните се измерват по химичен състав и по калораж. Всичко в природата обаче има своя вълнова и енергийна характеристика. Сигурно ще дойде време да се осъзнае това, както това става в хомеопатията и продуктите, които използват жизнената вълна за въздействие. Можем да ги наречем твърдофазова хомеопатия.

-Вие самата постите ли?

      -От време на време, защото имам автоимунно заболяване, което се повлиява добре от това.

-Разговаряли ли сте с Ванга на тема хранене?

      -Не тази тема не сме засягали, но вероятно е спазвала религиозния режим, защото беше много набожна. Първият път, когато отидох при нея ми направи впечатление нейното меню То бе доста скромно. При ме преди закуската си даже. Видях, че й донесоха ябълки и варено жито. Тя знаем, че беше сляпа, но сякаш усети, че се впечатлих от това, което й донесоха да хапне. Тогава се обърне към мене с думите: „Връбке, човек не трябва да се лакоми за нищо!“.

Lechiteli.bg